Page:RBE Tom1.djvu/368

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


антимилитарист, антирелигиозен, антидемократичен и др.

— Гр. ἀντί ’срещу, против’.


А̀НТИ само мн. Истор. Източнославянска група племена, населявали областите между р. Днестър и Днепър през времето от IV-VII в., проникнали на Балканския полуостров през V в. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи помнеха неговата десница. Ст. Загорчнов, ЛСС, 25. Славенете са били известни на гръкоримските писатели под име славене, анти и винди. М. Дринов, ППБН, 18-19.


АНТИАМЕРИКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен против политиката на САЩ. Антиамериканска демонстрация. Антиамерикански настроения.


АНТИАНЕМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се използува, който действува против анемия. Антианемичен витамин. Антианемично средство.


АНТИА̀ТОМ м. Физ. Атом, градивна частица на антиматерията, ядрото на който е съставено от антипротони и антинеутрони, а обвивката — от антиелектрони. Какво е това антиматерия? .. Това е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античастици. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.


АНТИБАКТЕРИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с унищожението на бактериите, служещ за унищожението им. Антибактериално вещество. Антибактериално действие.


АНТИБАКТЕРИА̀ЛНО. Спец. Нареч. от антибактериален. Сапуните действуват антибактериално.


АНТИБЀБЕ, мн. няма, ср. Нов. Противозачатъчно средство, обикн. във форма на таблетки или инжекции. Тютюнопушенето крие много по-голяма опасност за жените в детеродна възраст, отколкото хапчето антибебе. ВЖ, 1999, бр. 40, 8. В момента текат клинични опити с новото антибебе. 24 часа, 2000, бр. 8, 27.


АНТИБИО̀ЗА ж. Биол. Потискане и унищожаване на микроорганизми под влиянието на определени биогенни продукти. Антибиозата е друга форма на отрицателни отношения между видовете. Тя се изразява в отделяне от микроорганизмите на вещества, които действуват потискащо върху други по-висши организми. Биол. IX кл, 1981, 52.

— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + βίος ’живот’.


АНТИБИОТЕРА̀ПИЯ ж. Мед. Лечение с прилагане на антибиотици.


АНТИБИОТЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отделен представител на група вещества от биологичен произход, които имат способността да спират растежа на определени видове микроби или да ги убиват и поради това се използват за лечение на различни инфекциозни заболявания. По-известните антибиотици са: пеницилин, стрептомицин, ампицилин и др.

— От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’.


АНТИБИОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антибиотик. Антибиотично свойство. Антибиотични вещества.


АНТИБИОТЍЧНО. Нареч. от антибиотичен.


АНТИБОЛШЕВЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на политиката на болшевишката партия в СССР. Атиболшевишки курс. Атиболшевишка кампания.


АНТИБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на интересите на българския народ. Антибългарска пропаганда. Антибългарска литература.


АНТИВЕЩЕСТВО̀, мн. -а̀, ср. Физ. Вещество, построено от античастици, при което атомните ядра се състоят от антипротони и антинеутрони, а мястото на електроните в техните обвивки е заето от позитрони; антиматерия. Единството на веществото (което, .., е материално) с антивеществото (доказано, че съществува и също е материално) ни дава чрез процеса анихилация енергия — също материална. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.


АНТИВЍРУС м. Мед. 1. Вещество в клетките на микробите, което се отделя при разрушаването им.

2. Бактериен препарат за лечение и профилактика на някои инфекциозни болести.


АНТИВЍРУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Мед. Който се отнася до антивирус. Антивирусни средства.

2. Информ. Който е предназначен за откриване и унищожаване на компютърни вируси. Антивирусна програма. Антивирусна защита.


АНТИВОЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Насочен против войната. Антивоенно движение. Антивоенна манифестация. Антивоенно настроение.


АНТИГА̀З, мн. -ове, м. Хим. Вещество, което се използва за унищожаване действието на отровен или задушлив газ.


АНТИГЀН м. Биол. Вещество от животински, растителен, бактериален или вирусен произход, което при попадането му в организма на човек или на животно предизвиква образуването на антитела.

— От гр. ἀντί ’против’ + γένος ’раждане’.


АНТИГЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Биол. Прил. от антиген. Антигенни свойства.


АНТИГРИПА̀Л, мн. няма, м. Комбиниран препарат за предпазване и лечение на грип, простудни заболявания, трескави състояния и др.

— От гр. + фр.