Page:RBE Tom1.djvu/363
Станкулов сигурно ще открие виновника. М. Марчевски, П, 248.
2. Събиране на сведения с помощта на предварително съставен въпросник с цел да се получи информация или да се направи проверка на известни твърдения по даден въпрос. Тъй като за различните книги читателите изказаха най-различни мнения, хрумна ми да направя една малка анкета. Г. Караславов, СбАСЕП, 239. С редица откъслечни проучвания и анкети от началото на века до края на 30-те години се разкрива бедност в храненето. Л. Петров и др., БНК, 6. Когато проф. Шишманов през 1910 година провежда една от знаменитите си анкети, които оставиха богат материал за историята и психологията на българското творчество, когато той разпитва Драган Цанков една година преди смъртта му, той също не е знаел нищо за това събитие, а Драган Цанков, .., предпочел да замълчи .. И така, оказа се сега, че Драган Цанков, .., беше приел сам католическата вяра. Т. Жечев, БВ, 109-110.
— От фр. enquête.
АНКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до анкета, свързан с анкета. Анкетната комисия за разследването на кражбите след преврата тъкмо сега преглеждаше сметките на Народната банка от онова време. В. Геновска, СГ, 256. Иван Добровски. Този труд, печатан в сп. Български преглед, .., е изграден „по лични спомени и съобщения“. Той е показателен за една твърде характерна склонност на Шишманов, — да използува анкетния метод. Ив. Шишманов, Избр. съч I, 445. Анкетен лист. Анкетен материал. Анкетна карта.
АНКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя анкета; разследвам, проучвам. — А колкото до намека на другаря секретар, че тук има някакъв саботаж, то аз мога да кажа, че… такова нещо не съм забелязал и че то… трябва да се докаже .. — Назначавам комисия да анкетира случая: председател — главният инженер, членове — инженер Братоев и архитект Пантелеев! Ив. Мартинов, М, 32. Окръжните пенсионни отдели ще анкетират трудовите злополуки. ВН, 1952, бр.* 167, 1. анкетирам се страд.
АНКЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анкетирам и от анкетирам се. Предприето бе анкетиране сред работниците.
АНКЕТЬО`Р м. Лице, което прави анкета. — Смятам в интереса на истината да натоваря двама анкетъори да установят вашата грешка и размера й! Н. Каралиева, Н, 57. При анонимното анкетиране не е възможно да се водят записи в момента на разговорите и следователно анкетьорът трябва да възстановява по памет капризите на един диалог. Ив. Сарандев, ЕС, 8. Всички граждани трябва да дадат пълното си съдействие на анкетьорите, за да се направи една бърза, вярна, истинска и безпристрастна анкета. К. Странджев, ЖБ, 135.
— Фр. enquêteur.
АНКЛА`В м. 1. Геогр. Полит. Държава или част от държава, чиято територия обикн. е без излаз на море и е обградена изцяло от територията на друга държава. Макао е разположен в устието на Перлената река .. През 1997 г. анклавът е бил посетен от над 7 милиона души. 24 часа, 1999, бр. 350, 44.
2. Разш. Място, район, област, заобиколени от различна по състав, признаци, основни белези среда. Християнски анклав в Косово.
3. Геол. Парче минерал в еднороден скален къс.
— Фр. enclave.
А`НКЪР м. 1. Техн. Част от часовников механизъм, която свързва махалото със системата зъбни колелца, движещи стрелките, като регулира движението им.
2. Техн. Архит. Скоба за закрепване на две машинни части или два строителни елемента, която по форма напомня котва.
— От гр. ἄvkνρα през лат. ancora, нем. Anker. — Друга форма: а`нкер.
А`НКЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от анкър. Анкърни тръби. Анкърни болтове.
— Друга форма: а`нкерен.
АНО`Д м. Физ. 1. Електрод в различни електрически уреди, който се съединява с положителния полюс на източника на тока.
2. Положителен полюс на електрически елементи и акумулатори. Положителните натриеви йони се отправят към отрицателния полюс — катода, .., а отрицателните хлорни йони се отправят към положителния полюс — анода, и носят името аниони. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 7.
— От гр. ᾰνοδος ’път нагоре’.
АНО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Физ. Прил. от анод. Анодна батерия. Анодна мед. Анодна пещ. Аноден процес. Анодно напрежение. Аноден ток.
АНОМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. В който има аномалия; неправилен, нереден. — При охлаждане от 100° С до 4° С обемът й [на водата] се намалява, а при охлаждане от 4° С до 0° С се увеличава. Това свойство на водата се нарича аномално разширение. Физ. X кл, 1965, 31. Аномална проява. Аномални течности.
— От гр. ἀνώμαλος ’неравен’.
АНОМА`ЛИЯ ж. Книж. 1. Отклонение от закономерността при някакво явление, отклонение от общото правило, от нормата. Водата от 0° до 4°, вместо да се разширява, се свива. Затова казваме, че в разширението на водата има аномалия. Физика II,
