Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/122
Аз: «И тогава те е било страх от татко?»
Ханс: «Нали ти знаеш всичко, а аз нищо не знаех.»
Аз: «Когато Фриц падна, ти си помисли: «да беше паднал татко», и когато овчицата те бодна, ти си помисли: «да беше боднала татко». Можеш ли да си спомниш погребението в Гмунден?» (Първото погребение, което Ханс видя. Той често си спомня за него — несъмнено покриващ спомен.)
Ханс: «Да, а какво имаше там?»
Аз: «Тогава ти си помисли, че ако татко беше умрял, ти щеше да заемеш неговото място?»
Ханс: «Да!»
Аз: «Всъщност от какви коли още изпитваш страх?»
Ханс: «От всички.»
Аз: «Но това не е вярно, нали?»
Ханс: «Не ме е страх от файтоните и кабриолетите. От омнибусите и товарните коли — само когато са натоварени, а когато са празни — не. Когато колата е натоварена догоре и в нея е впрегнат един кон, аз се страхувам, а когато е натоварена и са впрегнати два коня, не се страхувам.»
Аз: «Ти се страхуваш от омнибусите, защото в тях има много хора?»
Ханс: «Защото на покрива има толкова много неща.»
Аз: «А когато мама получи Ана, не беше ли също натоварена?»
Ханс: «Мама отново ще бъде натоварена, когато получи дете, докато отново порасне едно и докато отново бъде там вътре.»
Аз: «Ти искаш ли това?»
Ханс: «Да!»
Аз: «Ти каза, че не искаш мама да получи още едно бебе.»
Ханс: «Тогава тя повече няма да бъде натоварена. Мама казва, че ако не поиска повече, то и Бог няма да пожелае.» (Ясно защо вчера Ханс е питал дали мама няма още деца. Аз му казах, че няма и че ако Бог не пожелае, в нея няма да растат деца.)
