Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/115
Питам го, кой всъщност е толкова горд?
Той: «Ти, когато отивам в леглото на мама.»
Аз: «Значи би искал аз да падна?»
Той: «Да, за да се удариш в камъка гол (той мисли: бос, както навремето Фриц), да ти потече кръв; тогава поне ще мога да остана за малко с мама. Когато ти влезеш у дома, аз ще мога бързо да избягам, за да не видиш.»
Аз: «Можеш ли да си спомниш кой се удари в камъка?»
Той: «Да, Фриц.»
Аз: «Какво си помисли, когато Фриц падна?»
Той: «Да се спънеш и ти и да паднеш.»
Аз: «Значи много си искал да отидеш при мама?»
Той: «Да!»
Аз: «А защо всъщност ти се карам?»
Той: «Не зная!»
Аз: «Защо!»
Той: «Защото ревнуваш.»
Аз: «Но това не е вярно.»
Той: «Да, вярно е, ти ревнуваш, зная го. Така трябва да е.»
Явно моето обяснение, че малките момченца остават при мама в леглото, а големите спят в собственото си легло, не му е допаднало много.
Подозирам, че желанието да дразни коня, да го бие и да вика, не се отнася до мама, както той казва, а до мен. Тогава той ме насочи към майка си, защото не се реши да си признае другото. През последните дни той е особено нежен по отношение на мен.
С чувство на превъзходство, което толкова лесно се придобива post factum, ние можем да внесем поправка в предположенията на бащата, че желанието на Ханс да дразни конете е двойнствено и е съставено от смътното садистично чувство по отношение на майката и ясното желание за мъст по отношение на бащата. Последното не е можело да бъде репродуцирано, преди във връзка с комплекса от бременността да е дошъл редът на първото. При образуването на фобията от несъзнаваните мисли се извършва процес
