Page:С дявола шега не бива.djvu/35

Народът се разшава и удари на съвещания.

А кметът гледа хайдук Генко че шета между селенията, измерва го изпод вежди и ръмжи:

— Ще те пипна аз тебе, та ще видиш как се кръчми затварят.

Ръмжи главният, ама и Генко, нали е от стара коза яре, криви калпак и, кога помине край кмета, току му изрече една къса:

— Че пипнеш някому цървулите.

И така си вървеше Всичко до неделята, кога щеше да става референдумът. Кметът ходи между народа и подшушва кой е хайдукът, а Генко шета до града и все се връща пиян. И взе да се шушка по село, че все с големците от партията яли и пили. А той мълчи, подсмива се, приказва, че в града му рекли, че ще сменят общината и ще турят тричленка, и си трае. Трае си и шета до града. И при всяко отиване все по някое агне ще изчезне от село.

И когато дойде референдумът, народът вече беше се наежил.

И гласува стръвно.

И когато се отвориха бюлетините и се направи сметка за гласовете, оказа се, че кметът е получил най-много.

Един вид, както се казва, народната дума реши, че кметът е хайдукът и той сам си е откраднал агнето.

...............................

Та така е… Поумня народът и не можем го язди като оседлан кон. А поумнее ли народът и хване ли се за правото си, и срещу власт, и срещу Господ биля се обявява с гласа си.

И кметът го разбра, но късно. Никой не му е крив. Да не е ставал кмет на такова село.

(Из сборника „Клюката“, 1935)