Page:RBE Tom2.djvu/475
124. Нашенци гледат той [Манчо Киров] да се засмее през май или юни, когато налива зимнината и връзва летнината. Г. Кра-ев, Ч, 56. — Да знаеш, мамо, да знаеш / каква съм съня сънувал: / че съм ябълка посадил — / три пъти тя е цъфтяла, / цъфтяла, а не връзвала — / сега е, мамо, връзала / на връха златна ябълка. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 272.
О Връзвам / вържа кокал (кост). Диал. На-едрявам, пораствам, заяквам. Пък и свидно й беше да го замъчи от много малък. Нека позаякне, да порасне, кост да върже и тогава да работи. Кр. Григоров, ПЧ, 24. Връзвам / вържа лой. Диал. Напълнявам, ставам дебел. Цъфнал съм и съм вързал. Разг. Ирон. Намирам се в лошо положение, не са ми в ред работите.
ВРЪЗВАНЕ!, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връзвам1 и от връзвам се. Ръководството на стопанството научи едва вчера от вестниците за един скоростен метод за връзване на снопи и реши да го постави за приемане от кооператорите в навечерието на жътвата. И. Петров, НЛ, 249. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на че-тири-петстотин метра. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Вестникът, който бил на самоиздръжка,.. се печатал в най-нехигиеничната печатница. Редакторите били задължени да дежурят при връзването и коригирането на страниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 118.
ВРЪЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от връзвам2.
ВРЪЗВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до машина за връзване на снопи, до сноповръзвачка; връзвачен. Връзвателен апарат. Връзвате-лен вал. Връзвателен механизъм. Връзва-телна платформа.
ВРЪЗВАЧ м. Мъж, който връзва снопи по време на жътва. Герган се славеше в Мечи дол за добър жътвар и майстор връзвач на снопи. К. Калчев, ЖП, 164. Когато жът-варката нахвърли два-три реда ръкойки, връзвачите станаха. И. Петров, НЛ, 255. — Трябва да има и връзвачи. Ако духне някой вятър, ще отнесе ръкойките. К. Кръстев, К, 81.
ВРЪЗВАЧЕН* -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Връзвателен. Връзвачна маса. Връзвачна ос.
ВРЪЗВАЧКА1 ж. 1. Жена, която връзва снопи по време на жътва. Малкото Смолнишко поле, което до преди няколко дни беше оживено от ритмичното и шумно тракане на жътварките и веселите под-виквания, бодри песни и смях на връзвачки-те, сега е глухо и безлюдно. ОФ, 1950, бр. 1835,4.
2. Работничка в производството, чиято работа е да връзва, да завързва нещо. Обучени бяха 10 дъскорезни работници, 4 май-стори-банцигари, 4 връзвачки на летви и 7 мебелисти. РД, 1950, бр. 113, 3.
ВРЪЗВАЧКА2 ж. Машина за връзване на снопи; сноповръзвачка. Снопите падаха бързо, като от връзвачка. ОП, 418.
ВРЪЗКА ж. 1. Къса връв или тънка ивица от плат, кожа, лико и под., която се използва за завързване, увързване на нещо. Тя отвърза връзките на престилката си, свали я и с пресъхнало гърло каза: — Не го познавам. М. Грубешлиева, ПП, 179. Славча запряха долу в зимника, като удвоиха връзките му и заключиха добре отвън вратата. Ив. Вазов, Съч. VII, 59. По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки, ами им нанизах дебели конци. Ил. Волен, МДС, 18. Тя се наведе внезапно и остана назад, като почна да стяга връзката на обувката си. Д. Димов, Т, 413. Уплашений грък стоял вързан пред него, но той със сабята си срязал връзките му. П. Р. Славейков, СК, 156.
2. Разг. Вратовръзка. Константин Златев,.., носеше раиран панталон и палто меланж с отворена жилетка, мека колосана яка и черна копринена връзка с диагонални бели ивици. Д. Ангелов, ЖС, 217. Евстати оправи възела на връзката си, който се беше разхлабил. А. Гуляшки, МТС, 163. Поставил съм най-хубавата си връзка папион
— от японска коприна, тъмносиня, на бле-досини и бели райета. Д. Калфов, Избр. разк., 334. // По време на тоталитарния режим в България — червено или синьо триъ-гълно парче копринен плат, което се носи около врата, завързано отпред на възел, част от униформата на пионерите и чавдар-четата. На тротоара бе застанало високо слабичко момиче с две дебели, лъскаво черни плитки отпред и нова алена пионерска връзка върху бялата си блузка. П. Вежинов, СО, 99. През площада минаваха пионери с червени връзки на гърдите. М. Марчевски, П, 104.
3. Няколко еднакви, еднородни предмета, свързани заедно. Живка стана, отвори едно от чекмеджетата на бюфета и извади от там връзка с ключове. П. Вежинов, СО,
118. Цял ден продължава тая стрелба, а привечер ловците влизат тържествено по улиците с тежки връзки пъдпъдъци.^ Ем. Станев, ЯГ, 32. — Вземи сега пък тез, Йош-ка, — каза Манолаки, като извади из един плик връзка търговски писма. Й. Йовков, ЧКГ, 88. Две малки момчета дойдоха при мене и оставиха на нара по една връзка банани. М. Марчевски, ОТ, 191. Връзка лук. Връзка репички.
4. Простонар. Вързоп, пакет. Дяконът, с връзка дрехи и вечеря под мишница, мина напред през заспалия двор. Ив. Вазов, Съч.
XXII, 27. Ала секи път тя ще види ту ня
