О За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчетои се изсилило, та не ударило в площадката. И. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.
ВРАГ1, врагът, врага, мн. врагове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАГА ж. Диал. 1. Оток, подутина. На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше. Ем. Станев, ИК 1П, 137-138.
2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. Дигнало му се врага. Т. Панчев, РБЯд, 60.
ВРАГОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от враг1 (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР).
О Врагово пиле. Диал. Кос (Н. Геров, РБЯ).
ВРАГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян., какъвто си е враговит, казваше ми често: “Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари... ” Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Хрис-том. ВВ I, 26.
ВРАГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79.
ВРАГОВЩИНА ж. Диал. Хитрост, лукавство. Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие врагов-щини, и майка любила, кога беше млада. Ст. Младенов, БТР I, 342.
ВРАГУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате,.., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 368. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, тъгува: / “Към кю язе дома д'ида, дома д'ида, майци кажа!” Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 109.
ВРАГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от врагувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖА, -иш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Вражувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖА, вражйш, мин. св. вражйх, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. “Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; /../ и майка вражила,.., и майка любила, кога беше млада.** Нар. пес., СбБрМ, 434.
ВРАЖАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай хоро. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП И, 49.
ВРАЖАЛИЦА ж. Диал. Баячка, врачка; вражалка1, вражачка, вражарка. На един турчин поболил му се конъо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае. СбНУ III, 245.
ВРАЖАЛКА1 ж. Диал. Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАЛКА2 ж. Диал. Растение звезди-ца; врабчови червца.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАНЕ ср. Диал. Врачуване, баяне; вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖАР м. Диал. Вражалец; вражач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка1, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да ум-рум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАЧ м. Диал. Вражалец; вражар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖАЧКА ж. Диал. 1. Вражалица, вражалка1, вражарка.
2. Вражане, вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖБА ж. Диал. Врачуване, баяне; вражане, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖДА ж. Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по
1
Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).
