момиче на Пашкулчеви. Ст. Даскалов, ЕС, 160.
ВОТ, вотът, вота, мн. няма, м. Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване. ВАК сега има собствена политика.. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети. О, 1991, бр. 2,4. о Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. "Ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Каравелова.” С. Радев, ССБ II, 459. С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат. Т. Кюранов, АП, 149.
— Фр. Уо1е.
ВОТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар, Полит. Гласувам. Скупщината в Сърбия е вотирала и приняла един проект за отнемание имането на манастирите. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 38. Изборите дадоха отговор и на ония, които крещяха най-много против финансовата политика на коалиционното правителство;..; те предвещаваха почти всички погром на правителствената партия и на всички представители от бившето Н. събрание, които вотираха за договорите. Бълг., 1902, бр. 46о, 2. вотирам се страд. Като пример на законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария. Ал. Константинов, Съч. I, 233.
ВОТИРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Полит. Отгл. същ. от вотирам и от вотирам се; гласуване.
ВОЦАРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Глава II. Воцарение Ар-кадия на восток и Онория на запад [заглавие]. Г. Кръстевич, ИБ, 102.
ВОЦАРЯ. Вж. воцарявам.
ВОЦАРЯВАМ, -аш, несв.\ воцаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възцарявам. Той беше брат на сул. Махмуда I и живееше затворен в сарая. Когато го изведоха да го воцарят, беше на 58 год., стори му са, че са пробужда от сън. П. Р. Славейков, СТИ, 49. воцарявам се, воцаря се страд.
ВОЦАРЯВАМ СЕ несв.\ воцаря се св., непрех. Остар. Книж. Възцарявам се. Той уби Селим, като дойде на 16 години возрас-та, начна да търси способ да убие баща си и да се воцари он на негово място. Хр. Павлович, Ц, 71. Като изпъдили французите, на испанский престол ся воцарил Фердинанд VII. Ив. Богоров, ВГД (превод), 210. А след Давида воцарил се е Самуил, който е приел царския престол или по завещание от Давида, или пък чрез злодейство, жертва на което е станал по-старият му брат Аарон. ПСп, 1876, кн. 11-12, 124. Нощната тишина пак ся воцари. Само глухите охка-ния на окаяните стражари, които умираха на коловете, прекъсваха я понякогаж. В. Друмев, НФ, 76.
ВОЦАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Еще при воцаряването си той показа, че иска да са намеси в европейските боеве. С. Бобчев, СОИ (превод), 144-145.
ВОШЕРИЯ ж. Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в бавно-течащи води. УоисЬепа. Размножаване чрез спори е широко разпространено при растенията.. При някои водорасли — вошерия, улотрико кафяви водорасли, спорите са снабдени с реснички и се движат във водата. ОБиол. X кл, 62.
— От швейц. собств.
ВОЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. — Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи во-щени свещи. М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни... Ц. Гинчев, ГК, 24. Чели през двора летеа —/устата им са медени, /крилцата им са вощени. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 425. Попски ръце вощени; каквото похване залепва. П. Р. Славейков, БП II, 68.
— Други форми: восченивошчен.
ВОЩЕНИЦА ж. Остар. и диал. Восъч-на свещ; восъчина. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Тато изважда из долапа старото Светче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка. Т. Влайков, Пр I, 81. Те седят един срещу друг до масата,.., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. II, 139. Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца. Ил. Блъсков, СК, 64.
О Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница. Диал. Ставам много жълт, блед поради си лна уплаха. Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка й. Зл. Чолакова, БК,
60. Пожълтя като вощеница. Прав като вощеница* Диал. Много прав.
ВОЩЕНЙЧКА Ж. Остар. и диал. Умал. от вощеница. Тя фукна към иконостаса,
