ВОЗМЕЗДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възмездие. Късайте сега един другиго: то е достойното за вас возмездие. Хр. Ботев, КК (превод), 27. Аз вече получих единственое возмездие, което желаях: ти си благополучна. С. Радулов, ГМП (превод), 1857,77.
ВОЗМОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Възможен. Жалният този случай сичките доведе в отчаяние освен Колумба, който .. опази сичкото присъствие на духа си и употреби сичките средства за возможното спасение на кора
ба. П. Кисимов, ОАI (превод), 54.
ВОЗМОЖНО нареч. Остар. Книж. Възможно. Славяните не можали да търпят чужда власт над себя си; никак не е била возможно да ги уговарят, за да служат или да са покоряват. 3. Княжески, ВИ, 8. Разнообразието на естествените тела е твърде голямо и не би била возможно на никой человек, .. , да запомни всичките едно по едно. В. Берон, ЕИ, 2. Последните дни на месяц декемврия помагаха на неприятеля да направи това нападение, доколкото возможно му беше. ЦВ, 1855, бр. 257,13.
ВОЗМОЖНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възможност. Атил бързаше да стигне на тия полета, за да има от ония страни возможност за здраво и безопасно дръп-вание, ако би да го пристигнат и ударят римлянете. Г. Кръстевич, ИБ, 376. За да ся удовлетвори по возможност такъва потребност, предлага ся тук преведено на отечествений язик описание. С. Радулов (превод), 1Х-Х.
ВОЗНАГРАДЯ. Вж. вознаградявам.
ВОЗНАГРАДЯВАМ, -аш, несв.; вознаградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възнаградявам, възнаграждавам. Помежду мнозина неблагодарни ще ся найде и с благодарно сръце чловек, достойн за твоето благодеяние.. Благословията на един такъв чловек ще тя вознагради за неблаго-дарност на десят други. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Боже! ако вознаградяваш тъй, както ти наказваш, каква ли награда заслужава дядо Никола?! У, 1870, бр. 2, 25. вознаградявам се, вознаградя се страд.
ВОЗНАГРАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение. Съдът определя вознаграждение за сторените чрез престъплението или простъпката вреди и загуби. ВП, 123.
ВОЗНЕНАВЙДЯ. Вж. возненавиж-дам.
ВОЗНЕНАВИЖДАМ, -аш, несв.; воз-ненавйдя, -иш, мин. св. возненавидях и воз-ненавйдох, прич. мин. св. деят. возненави-дял, -а, -о, мн. возненавид&ли, прич. мин. страд. возненавидян, -а, -о, мн. возненави-дени, св., прех. Остар. Книж. Възненавиж-дам. Сама Мария, новата българска царица, за която Палеолог се надаше, че ще да държи негова страна при българский двор, много е возненавидяла вероломния си уйка. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29. Не е возможно родители да накажат или да возне-навидят без причина чадата си. С. Радулов, НД, 113. По времени болгарете возненави-доха Петра и изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 53. возненавиждам се, возненавидя се страд. и взаим.
ВОЗНЕСЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възнесение (във 2 знач.). Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картунко-вич на пътя и гледаме как си играят децата на "пещ-пещ-пещице". Хр. Ботев, Съч., 1929, 55.
ВОЗРАСТ, -тта, мн. -и, ж. и м. Остар. и диал. Възраст. Те преживяха тъй до петнадесетата си година и в тази возраст Не-венка беше станала толкова хубава, щото секой, който я виждаше, ся чудеше. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 419. Така от ден на ден с неговата возраст расло и усилювало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде. А. Хаджоглу, ББ, 69. Нека ни бъде позволено да поговорим повече за гимнастиката, която е занемарена и в европейските училища, но която е много потребна в детский возраст, когато тялото расте и формирува се. Н. Бончев, Съч. I, 95. Но защото потребно е школата да се усили и да получи силни ученици, трябва да изнамерите някое средство .. да се подканят момчетата да се учат поне .. до 20-годишен возраст. П. Р. Славейков, ГУ, 31. Като раз-гледва сичкия ход на човеческия живот, от детската му люлка и до юношеския возраст, доктор Ескирос обърща своето внимание и на университетското образование. Знан., 1875, бр. 13, 203. Добиха едно дете.. За два месеци порасте за десет години возраст. Нар. прик., СбНУ Ш, 203. Защото умрял много стар, древните писатели казват, че живял три человечески возрасти. БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 224.
ВОЗСИЯВАМ, -аш, несв.; возсияя, -яеш, мин. св. возсиях, св., непрех. Остар. Книж. Възсиявам. Комахай две хиляди години става откак е возсияла Христовата благодат, елинството от Болгария йоще не може да са изтреби. Р. Попович, X, 49.
ВОЗСИЯЯ. Вж. возсиявам.
ВОЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. —Да не мислите, че съм длъжна ицял живот да ви возя на кабриоле-та си? И. Йовков, ЧКГ, 22. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с ед