ВОДОХРАНЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Водоем, резервоар за събиране и съхраняване на вода за енергийни, водоснабдителни, напоителни и др. цели; водовместилище. В скалистата долина до града и досега личат старите водохранилища, които някога са снабдявали жителите с вода за пиене. М. Марчевски, ОТ, 29. Във всички страни на Стария изток били прокопани канали и водохранилища, за да напояват земята, когато настъпи суша. Ист. V кл, 47. Естествени водохранилища. Изкуствени водохранилища.
— Рус. водохранилище.
ВОДОЧЕРПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Водочерпен. Електрическата подстанция, водочерпателната помпена станция, помпените станции във Видин и при крайдунавските диги .. заработиха нормално. РД, 1970, бр. 171, 3.
ВОДОЧЕРПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Книж. Който се отнася до водочерпене; водочерпателен. Водочерпните помпени станции могат да имат най-различни големини и мощности е зависимост от дебитите на водата, която се преработва. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 109. След като се изчисли общата водочерпна височина.„ може да се подбере типът на помпата. И. Ганчев, X, 174.
ВОДОЧЕРПЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Вземане, черпене на вода от водоем, извор, басейн и под., обикн. чрез специално съоръжение. Напорният тръбопровод и другите арматури са също в зависимост от характера на водочерпенето и от начина на изтласкването на водата нагоре. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 115. От предвиденото опит-но водочерпене се установи, че минералната баня ще разполага в най-скоро време с почти три пъти по-голямо количество вода .. от досегашното. ВН, 1961, бр. 3170, 1.
ВОДУРЛЯК, мн. -ци, м. Събир. Диал. Немного дълбока течаща или застояла вода, обикн. след силен дъжд. Обул е Рако / сини беневреци, /.. тръгнал е Рако / из во-дурляко. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 292.
— Друга форма: водорляк.
ВОДЧИЦА ж. Умал. от водка. Той [Колев] можеше да седне ей тука, край блатото и по цял ден да мълчи, да не яде.., а друг път пък по цял ден можеше да жули водчи-ца. Ал. Томов, П, 74.
водя, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Карам човек или животно да върви след мене, да ме следва, обикн. като го държа. И повежда ме към дома. Аз се дърпам сърдито. Той спокойно ме води. Т. Влайков, Пр I, 201. На няколко места спираха заптиетата, които ме водеха. К. Величков, ПССъч.
I, 5. Аз водех за ръчица мъничката Анна и не знаех колко съм честит. А. Каралийчев, С, 7. Кина водеше воловете, а Велика ги караше с остен отстрани и им се сърдеше, че вървят бавно. К. Петканов, МЗК, 244. Един дрипав шоп водеше един кон, натоварен с въглища. Ив. Вазов, Съч. XII, 159. Бяла Лала по двор оди, / по двор оди, бял кон води. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 161. Тежко то-му кого водят, а по-тежко кого носят. Послов., П. Р. Славейков, БП И, 162.
2. Насочвам някого, посочвам пътя някому, като вървя пред него. Христофоров и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Той вървеше крачка напред, водеше. Б. Болгар, Б, 29. Това е същото мом$1чел което ги беше водило през гората. И. Йовков, Разк. I, 227. // Съпровождам някого, като го подкрепям, придържам, за да може да върви. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп — .. Водеше го малко, плахо момиченце. Й. Йовков, Разк. П, 101. Смилец беше полужив от страх. Двама души го водеха под мишници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 129.
3. Съм, движа се в началото на редица, колона и под. Камионът, който водеше колоната, беше украсен с цветя. II Обикн. в съчет. с хоро. Играя на десния край на хорото и го насочвам. Хорото се залюля от единия край на двора до другия. Сам Хаджи Драган го водеше, на две глави по-висок от другите. Й. Йовков, СЛ, 174. // За животно, птица и др. — вървя, летя, движа се пред стадото, ятото и под. и определям посоката на движението. — Защо вашият чер овен водеше овцете? Овчарът ли му казваше да ги води? То му беше дарба. Ив. Вазов, Съч. XXI, 23. — Стада съм виждал често, / ала все магарета ги водят! Д. Дебелянов, ЗлП,
16. Матка ли си, води рояка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 265.
4. Съпровождам някого, правя някой да върви с мен, за да отидем или да дойдем заедно някъде, при което аз насочвам, направлявам, упътвам. — Той беше тая пролет тука и го водихме на водопада. Ив. Вазов, Съч. IX, 217. В каруцата .. стоеше Енко. — Ще го водим в града, — каза Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 150. На петия [ден] същата вдовица ме помоли да я водя при данъчния. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Пред много ико-ци още поп Стефан води дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 96. — Гост ти водя, Мино
— каза тате, като даде път на момъка. Г. Белев, ПЕМ, 40. Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. Н Прен. За някакво обстоятелство — подтиквам, заставям, принуждавам някого да отиде или да дойде някъде, на определено място. По оживлението на погледа му .. и по играенето на жилите по челото му явно беше, че някоя друга причина .. го водеше тука. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. — Добра среща, Райко, — каза Батул. — Какво ви води насам? Ст. Загорчинов, ДП, 41. Нуждата ме води при вас.
