ха стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЗД, 136. И сви болка ръката на вожда. Ала в очите му светна кървав пламък — и той мушна кон, повърна десница, та прониза с маждрак гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже пак. Н. Райнов, ВБД, 64. На хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми —/копнежът за далечните морета. Е. Багряна, ЗМ, 58. • Обр. А седмината прокажени седяха до каменните зидове и внизваха изсъхнал поглед в навлизащия мрак. Н. Райнов, ВДБ, 81. внизвам се, внижа се страд. Вече може да почне преливането. Друга дебела игла се внизва в лявата ми ръка. Другият край на иглата завършва с тръбичка, а тръбичката — със спринцовка. ВН, 1960, бр. 2610, 4.
ВНИЗВАМ СЕ несв.; внйжа се се., непрех. Обикн. поет. За остър предмет — забивам се дълбоко в нещо. Ярките лъчи озариха дълга счупена вървулица от страшни тела, набити на дървени колове. В ранната сутрин стотина души охкаха.. — а тялото при всяко движение се вдаваше надолу — и дървеното острие се внизваше все по-дълбоко. Н. Райнов, КЦ, 137. — Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост... Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.
ВНЙЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внизвам и от внизвам се.
ВНИКВАМ, -аш, несв.; вникна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. С предл. в. Навлизам, вдълбочавам се мислено в нещо, за да схвана, проумея същината му; прониквам. Иван Велин обичаше да се вглежда внимателно във вс&коинещо, да вникне в него, да го проумее. И. Йовков, ВАХ, 149. — Ако това е вашето искрено мнение, трябва да ви кажа, че то е много... примитивно и по-върхностно. Трябва да вниквате в корена на нещата, Петър Петрович. М. Марчевски, П, 101. Той се опитваше да събере мислите си, за да вникне по-дълбоко в смисъла им, но не излизаше нищо. К. Калчев, СТ, 184. Трайко напрегна усилие да вникне в душите на тия хорица... Т. Влайков, Съч. III, 313. вниква се, вникне се безл. Но да гадае какво му е, тя не се опитваше — невъзможно беше да се вникне в душата на професора. А. Наковски, МПП, 100.
ВНЙКВАМ СЕ несв.\ вникна се св., непрех. Индив. С предл. в. Наблюдавам нещо съсредоточено, мъчейки се да го разбера; вглеждам се. Вътре тя зе писмото в другата си ръка, па го гледа оттук, гледа го оттам, вниква се в надписа му, като че искаше да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 147.
ВНИКВАНЕ ср. Отгл. същ. от вниквам. Той търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух, като прибягва до научния анализ, до непосредствено вникване в законите на света. М. Арнаудов, Г, 67. Цялото следващо развитие на химията и физиката се извършва под знака на все по-дълбокото вникване в същността на периодичния закон. Хим. XI кл, 1965,17.
ВНЙКНА. Вж. вниквам и вникну-вам.
ВНЙКНАТО нареч. Остар. С вникване; задълбочено, вдълбочено. Такива глупости хората вярвали за много время, а кога ся пустили да пътуват по земята и да ходят по далечни места, зели да разглядват земята по-вникнато. Лет., 1872, 98. Едностранният натиск на въздуха може да дръжи стлъб вода на високо оо 10336 метра .. То-риче/уи вникнато ся призрял в това явление. И. Груев, Ф (Превод), 58.
ВНИКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вникна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Вниквам. Вникнувай и изучавай науките, прежде да вступиш в женитба. А. Гранитски, ПР (превод), 9.
ВНЙКНУВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от вникнувам; вникване. Трябува да съгледва и да ся ослушева с голямо вникну-ване българите как си изричат мислите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2.
ВНИМАВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Насочвам, съсредоточавам съзнанието си върху обект, явление, действие, за да възприема нещо. Гороломов си даваше вид, че слуша, усмщваще се. В същност той не внимаваше. Й. Йовков, ПГ, 51. — Вчера не ми беше добре... не внимавах и не те чух... какво искаше да ми кажеш? А. Наковски, МПП, 191. Влезе учителят, урокът започна, но Захари беше разтревожен и не можеше да внимава. Сп. Кралевски, ВО, 9. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. П. Бобев, ЗП, 108. // Съсредоточавам мислите, зрението, слуха си върху извършвано от мене действие, за да не допусна грешка. Хванала табличката с две ръце, Анка носеше кафето, като внимаваше да не го разлее. Ст. Дичев, ЗС I, 273. Тъй беш§ залисана, че не внимаваше какво прави. Й. Йовков, ВАХ, 91. — Чия е тая игла? — вика тате, но веднага се сеща. —Да внимаваш, Ленче, низала си и от опаки. В. Бончева, АП, 30.
2. Гледам, следя, наблюдавам зорко. — А мене, господине, "Дружината" ми е възложила да се грижа за тия народни пари като за свои собствени и да внимавам де отива всеки грош! Ст. Дичев, ЗС I, 401. Преди погребението доста време се шушукаше сред съседите, че Перуниката е станал тенец, и в селцето вщшаваха къде ще се появи за първи път. Й. Радичков, СР, 83. Той беше строг към дисциплината и извън школо-то.. внимаваше за редовното посещение в църквата. Ив. Вазов, Съч. X, 157.
