да изложи слабините си и с внезапен скок нанесе удар. Й. Радичков, СР, 18. // Който се появява, възниква, настъпва неочаквано и бързо; ненадеен, неочакван. Ние се гледаме едни други, внезапна радост ни обзема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Събранието се устрои в задната стаичка на долния етаж, съседна на спалнята ми, стаичка най-голяма и най-удобна в къщата в случай на внезапна тревога. П. Михайлов, МП, 43. Него го пробуди внезапна мисъл, че той даже не попита за името на момичето и на селото му. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. Далечните върхове се откриват като исполински крепости, озарени от внезапна светлина. Л. Стоянов, X, 44. Добрите мисли на бай Атанас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. II, 116.
◇ Внезапна спирачка. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там! Ст. Волев, МС, 69. Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас. Ас. Босев, ВМ, 88.
ВНЕЗА`ПНО. Нареч. от внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Тоя дядо Йоцо .., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака. Елин Пелин, Съч. I, 53. А над Берлин, потънал в ситен скреж / и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж. Хр. Смирненски, Съч. I, 65.
ВНЕЗА`ПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внезапен; неочакваност, ненадейност. Щом [Мария] излезе от палатката, очите й се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето й. Ив. Планински, БС, 62. — Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбиването. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Той [ескимосът] е крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите. ПН, 1934, кн. 2, 28.
ВНЕЗА`ПУ нареч. Остар. Книж. Внезапно. Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. Вдовица заслуженаго офицера, .., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия. С. Радулов, ГМП (превод), 49.
— Рус. внезапу.
ВНЕСА`. Вж. внасям, внисам, внося и вносям.
ВНЕ`ШЕН, -шна, -шно и -шне, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Външен. Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пенсон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав. С. Радулов, ГМП (превод), 5. Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети. Й. Груев, КЛ (превод), 8. В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто. Ч, 1870, бр. 4, 115. Внешна слава, междуособни прения и раздори, .. ето, вкратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала вообще деятелността както на нашите праотци .., така и на другите, .., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.
— От рус. внешний.
ВНИ`ЖА. Вж. внизвам.
ВНИ`ЗВАМ, -аш, несв.; вни`жа, -еш, мин. св. вни`зах, св, прех. 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си. Г. Райчев, В, 29. Нагазват в сухия прибой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето. Бл. Димитрова, Лав., 76.
2. Прокарвам нещо (нишка, пръчка и под.) през някаква материя, като го преплитам с нея. Навярно това е причината, че посетителите не обръщат никакво внимание на местността с нейните канаристи зъбери, .., с нейната гъста „като ръж“ смърчова гора, раздиплена като вълненик на невестинска снага. Тази невестинска премяна с внизани от есента ръждивочервени нишки на полите бе достойна за съзерцание. Н. Хайтов, ПП, 82-83. Прозорците са обшити с дървени, внизани една в друга пръчки, и покрай тях са наредени съдове с цъфнали индришета, латинки и шибои. О. Василев, ЖБ, 16.
3. Обикн. поет. Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизваха
