е харно да оставя веч /таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови / на онез, що влачат тежките окови. Ив. Вазов, Съч. I, 170. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или не-съгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволи; влека, мъкна. Мълчаливо влачеха те [хората] още тук своя тежък живот на някакво полуоблечено и полуси-то племе. Кр. Велков, СБ, 17. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. От година и половина трупата .. влачеше по градове — големи и малки — своето чергар-ско, необезпечено съществование. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 78. Всеки седми жител на Токио влачи жалко, полугладно съществуване. РД, 1960, бр. 13, 3. Тя не желае да влачи съществувание на безправна робиня и напуска дома си. II Прен. В съчет. със същ. наказание, мъка, неволя и под. и обикн. със съгл. опред. към тях. Продължително, мъчително понасям, търпя, изживявам нещо. За една запретена и не като хората грешка той е наказал безжалостно поета още на ранни младини — и наказанието си той влачи през цял живот. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 123. Колко набързо си бяха отишли и каква мъка са влачили, можеше да се види от туй, че когато напролет се стопи снегът, пътищата, от-дето бяха минали, се белееха от костите на измрелия добитък. И. Йовков, ЖС, 126-127. "Да го мисля и да плача / и срам да бера, / тежки ядове да влача, / от жал да умра!" Ив. Вазов, Съч. I, 19. Кажете ми, речете / туй любовта какво е? / .. / Да живея без нея, / да жалея за нея, / смъртни мъки да влача, / да се смея, да плача. П. Р. Славейков, Йзбр. пр I, 225.
6. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влека, мъкна. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35. Прииждаха ниски тежки облаци. Вятърът ги влачеше над града, над морето. Д. Добревски, БКН, 98. По стръмната улица течеше мътен порой, който влачеше към мегдана изхвърлената от къщите смет. Ем. Станев, ИК I и И, 76. // В съчет. с в о д и. За река — тека, протичам бавно, спокойно; влача се. Премина [князът] големи реки, които тихо влачеха мътните си води през полета и равнини. А. Гуляшки, ЗВ, 78.
7. Разг. Водя някого със себе си насила, против волята му; влека, мъкна. Четворица жандарми влачеха един нещастник към IV полицейски участък. Ал. Константинов, Съч. I, 194. Юрталана си представи как ще го подберат от къщата му, как селото ще бръмне, как ще го влачат по участъци и следователи, как ще правят огледи... Г. Караславов, С, 241. Ала в тоя миг Чапата го сграбчи със здравите си ръце и насила го помъкна назад .. — Къде ме влачиш, бе? — се чу още веднаж нейде отдалеч гласа на Рашка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25. // Водя някого някъде без нужда; влека. — Сигур Шутия е напипал някъде зайци. Пак ще те влачи за тоя, що духа. Не се водй по неговия ум, да си късаш цървулите! Елин Пелин, Съч. IV, 226. Да знаех, нямаше в тая студена нощ да влача децата от оня край на града. Ив. Вазов, Съч. IX, 23. — Стягай се бабо, ще те водя на гости... — Къде по това време ще ме влачиш — озъби се баба Севда. Кр. Григоров, Н, 83.
8. Прех. и непрех. Разг. Постоянно отлагам извършването или завършването на нещо; протакам, забавям. Такава беше и стрина Ева .. Имаше хора, които влачеха, не й плащаха веднага за работата, но тя, след като им поречеше един-два пъти, ги оставяше, не отиваше до съд. Ст. Даскалов, ЗС, 279-280. Един най-прост данък германецът веднага отива да го плати, а ние влачиме, влачиме, па дойдат пдсле бирници, па почнат да секвестират. Й. Радичков, ББ, 34.
9. Диал. Разчесвам, развлачвам, разчепквам на дарак вълна и под. Зиме Благунка пращаше дъщеря си да тъче и да влачи по чуждите къщи. Ил. Волен, ДД, 25. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят, а сега те ставаха все повече. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха. Д. Талев, ПК, 141-142. Цонка прибра празните чаши на таб-личката и ги изнесе вкъщи, па влезе, внесе дарак и вълна и седна до Пека да влачи. Т. Влайков, Съч. П, 65.
10. Диал. Заравям с влачка засетите в пръстта семена. Облагала се Петкана / със нойни девет девера / да жъне нива голема: / девет я рала ореа, / десет я брана влачеа. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 194. влача се страд. ВЛАЧА СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влека се. Саблята я няма и само ножницата се влачи и звънти по земята. Стоил носи подпоручика на ръце. Й. Йовков, Разк. I, 91. Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Елин Пелин, Съч. I, 8. В тъмнината неговата [на Хрельо] фигура .. губеше очертанията си и изглеждаше облечена с широки дрехи, краищата на които се влачеха чак по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 115. Арапчо пак беше пиян, в очите му трептяха червени езичета, ръката му стискаше хамалско въже, което се бе размотало и се влачеше далеко зад него. С. Северняк, ИРЕ, 117. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влека се. Дворът беше обрасъл с буйна растителност, по стените на къщата се влачеха стъблата на хмел.
2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло,
