което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието — ви-тийствуваше Иван Соколов. Л. Соянов, Б, 73. Старият оратор на народните събрания обичаше да го слушат като витийст-вува, днес безжалостни викове побъркаха на желанието му. Н. Михайловски, ПА (превод), 6.^
ВИТЙЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствам; витийствуване.
ВИТЙЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Изкуство на вития; красноречие. Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност. Лит. X кл, 94. Откъде идеше силата на Паисиевйте и поп Стойкови слова..? Не само витийство на перото беше то — .. — друго се криеше тук... Великата тайна на страстта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС (превод), 156.
ВИТЙЙСТВУВАМ. Вж. витийствам.
ВИТЙЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствувам; витийстване.
витилйго, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване, при което изчезва пигментът в отделни участъци на кожата и се появяват бели петна с различна големина и форма. Една от евентуалните причини за витили-гото са нарушенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция.
— От лат. уШИ§о 'лишей'.
ВЙТИЦА ж. Диал. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витка. Светна мома като ясно слънце, /редици й от злато плетени, / витици й от сребро виени. Н. Геров, РБЯ I, 128.
2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. Румена по двор ходеше, / витици й се лъщеа / от тия бели грошове. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 231. —Либе, Петкано, Петка-но, / оми се и оплети се / у тънки-дребни витици. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 306. Върни се, Ягне, върни се, либе, / да ми помогнеш низ дрен да слезна, / да ми откачиш русата коса, / да ми отвържеш тънки витици. Нар. пес., СбНУ XIV, 31.
ВЙТИЧКА ж. Диал. Умал. от витица.
ВИТИЯ, -йята, мн. -йи, м. Книж. Отличаващ се с красноречие човек; оратор. Още тогава се предвиждаше бляскавото политическо поприще на тоя вдъхновен вития. Той беше повече в опозиция на правителството. СбЦГМГ, 200. Нямам думи и всички думи на всички витии не са достатъчни словесно да изографисат нейния лик, както стоеше в почуда пред мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 73. Двамата древни прочути витии,
Демостен и Цицерон, много ся различавали един от друг по впечатленията, които те правели върху умовете на слушателите си. ИЗ 1877, 1881, 180.
ВИТКА ж. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витица. Една витка от къдравите му коси бе паднала върху високото му хубаво чело. Д. Спространов, ОП, 293.
2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка. Нар. пес., СбВСт, 395.
3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и изо-пинат абата, чичо Глигор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга и изглажда плата по самото кросно, което полека се навива. Т. Влайков, Пр I, 115.
4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР).
5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР).
6. Крайщник от млин, зелник, тиквеник и др. (Т. Панчев, РБЯд).
7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ).
ВИТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Вия, извивам, въртя. Главникот бърго виткат танецот секако, надесно, налево. Ал. Дю-вернуа, СБЯI, 239. виткам се страд.
ВЙТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Вия се, извивам се, въртя се. И ватила да се виткат и да си клава рацете во лажичката.. Щъркот я гледат и како да я пожалал. — Що нещо, лисо, се виткаш? Нар. прик., СбНУ XIV, 126. Терай по патот, що да може, ама ти се виткаш от пустио самар, що ти лежи на плешките. Нар. прик., СбНУ XIV, 123-124. Ак сум нашло сърма колан, / да се виткам како него /на твоята половина. Нар. пес., СбБрМ, 374.
ВЙТКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от виткам и от виткам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИТЛЕЕМСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Витлеем (град в Палестина, в който, според християнската религия, се е родил Христос). Горящата огнена точка е някъде по-високо над земята, дългият все повече и повече разширочаващ се сноп от лъчи пада полегато надолу и цялата гледка тъй напомня увисналата, едра витлеемска зве$даив таблата на старите иконописци. И. Йовков, Разк. II, 190.
ВЙТЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Изработен във вид на витло.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ВИТЛО, мн. -а, ср. 1. Техн. Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. Параходът се плъзга по водата, а
