ВИНТООБРАЗНО. Нареч. от винтоо-бразен. Този [перков] вентилатор се състои най-често от едно колело с перки, които са разположени винтообразно под определен ъгъл към плоскостта на въртенето и на еднакво разстояние една от друга. Р. Ранков и др., М, 128.
ВИНТОРЕЗ м. Техн. Инструмент за рязане на винтове.
ВИНТОРЕЗ АЧ м. Специалист, който работи с винторез.
ВИНТОРЕЗЕН -зна, -зно, мн. -зни, прил. Техн. Който служи за рязане, нарязване на винтова резба. Винторезна машина. Винторезна дъска. Винторезен автомат.
— От рус. винторезнмй.
ВИНТЧЕ мн. -та, ср. Умал. от винт. Старицата гледа яките му ръце, които уверено опипват ту френския ключ, ту разхвърлените бурмички и винтчета пред него. И. Стоянов, ПД, 95-96. Николай бързо се изкачи в таванската стаичка и се зае да довършва парната машина. Отново я заог-лежда, заопипва. Проверяваше всяка част, всяко винтче. П. Проданов, С, 81.
ВИНТЯГА ж. Къса горна туристическа дреха от непропусклив плат. Той беше в брезентова винтяга, в клин панталон и туристически обувки. Кр. Григоров, И, 130. Аз я запитах дали е запазила стария ми костюм и една винтяга, с която аз ходех на екскурзия. К. Калчев, ДНГ, 32. Носех винтяга, пък тази дреха, нали е импрегнирана, държи винаги топло. А. Гуляшки, ЗР, 288.
— От нем. АУтсЦаке.
ВИНТЯЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Прил. от винтяга. Винтяжен плат.
ВИНТЯЖКА ж. Умал. от винтяга.
— Ако заплиска дъжд — който от вас има винтяжка, яке, да сваля и да загръща момичетата. А. Гуляшки, Л, 401.
ВИНТЯКЕ, мн. -та, ср. Рядко. Винтяга. Върху моряшката си фланелка бе наметнал едно брезентово винтяке модел "началото на века". Ем. Манов, МПЛ, 256. Въпреки дебелия пуловер и винтякето сутринта .. се събудих от студ. Д. Калфов, ИТШ,
27.
— Нем. \Утс1]аке.
ВИНЦЕ мн. няма, ср. Умал. от вино.
— Сложих им вечеря: имахме пиленце и яйца и много добро винце. Ив. Вазов, Съч. XII,
15. — Дойчине, това одринско винце било много пивко — само се разлива в гърлото! К. Петканов, ЗлЗ, 175. — Не съм гладен, ама ако почерпите, пийвам едно винце. Й. Йовков, В АХ, 73. Хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Каравелов, Съч. П, 5. Кой винце си попива, на леда си поспива. Погов. Ст. Младенов, БТР I, 300.
винцок мн. няма, м. Шег. Винце.
винч, вйнчът, вйнча, мн. вйнчове, след числ. вйнча, м. Техн. Механизъм, състоящ се от стоманени въжета и барабан за повдигане и преместване на тежести. С негова помощ преместиха по-добре вйнча, завъртяха ръчката .. и всички жени учудено ахнаха, като видяха как неимоверната тежест на локомобила започна да се подига от една щолкова малка и слаба наглед машина. Й. Йовков, Ж 1945, 125.
— От англ. ^тсЬ.
ВЙНЧЕСТЕР м. Уинчестер. — Януле, гръмни де с винчестера, нали казваш, че биел далече. Ем. Станев, ИК III и IV, 452. Въстаниците разполагаха с кремъклийки пушки и пищови, с долнокачествен барут за тях, с ятагани и сатъри, с различни ножове, даже и касапски. А турците бяха въоръжени с леки винчестери, шнайдерови иглен-ки и белгийски евзалии. Г. Караиванов, П, 23. Предводителят на черкезката банда,., дохождаше чак до нашата линия, изпразваше своя винчестер и пак се завръщаше в редовете на неприятеля. 3. Стоянов, ЗБВ II, 88-89.
— От англ. собств.
ВЙНЧЕСТЕРКА ж. Простонар. Винчестер. Много усилия употреби Гонсалви, докато го накара да пипне винчестерката. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Срещу винчестерките и "белгийските" [с които били въоръжени турците], които "удряли” на 1 000 крачки, въстаниците запрягали допотопни кремъ-клии и чифтета, що "изхарчвали джепане-то" едвам на стотина-двеста разкрача. При това на стотина души въстанали са падали едвам десетина пушки. Н. Хайтов, П, 314.
ВЙНЧЕСТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. прил. Който се отнася до винчестер; уинчестер-ски. Конница черкезка от дясна и лява страна се появила, която след къси маневрирания открила огън от конете, захучели винчестерските куршуми! 3. Стоянов, ХБ, 350.
ВЙНЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до винч. Винчова мачта.
виня, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Приписвам на някого вина, смятам някого за виновен, намирам вина у някого; обвинявам. Той знаеше, че в душата си тя го вини и му се сърди,.., а му се искаше тя да разбере, че той с нищо не се е провинил пред нея. Г. Караславов, ОХ IV, 446. Обърна се и потърси очите на момчето — на тоя хром другар, когото,., бе винил в себе си, като виновник за неговото залавяне. Ем. Станев, ВТВ, 58. Веднъж Георги .., започна да го вини, че лъже хората. В. Геновска, СГ, 219. виня се страд. и възвр. Вън от обстоятелството, че се винеше погрешно баща ми вместо мене, всичко друго беше известно
