нение от някого. Бяха изловили много души по това убийство, между уловените беше и братът на другаря ми .., ноу и след едногодишни изследвания, виновността му не беше се доказала. К. Величков, ПССъч. I, 47. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неоспорим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Когато ние молим патриарха да опрости владиците ни, то припознаваме и тяхната виновност, и патриаршеската власт. С, 1872, бр. 46, 368.
2. Чувство, съзнание за вина, за извършено провинение. — Ами ти не хапна нищичко, оре Динчо? — изуми се старицата и в погледа й блесна виновност за това, че в такъв важен момент бе забравила да нахрани чедото си. Г. Караславов,ОХ IV, 298. Какво да ти кажем — вдигна рамене клисарят и кротко, с някаква виновност в очите погледна Робева. Д. Спространов, ОП, 103. Тя му се усмихваше и нейната усмивка изразяваше примерно очакване и виновност, които го смутиха още повече. Ем. Станев, ИК
III, 167.
ВИНОГРАД м. Остар. Книж. 1. Лозе. Библията приказва за Ноя, че като излез-нал из ковчега .. садил виноград, и начнал да прави вино. Г. Иошев (превод), 1861, 8. Родосто или Текфур-даг .. обиколен с хубави градини и винограде. Този град биде превзет от русите на 1829. С. Бобчев, ПОС (превод), 65.
2. Индив. Постройка, къща в лозе, в която се държат съдове и други необходими потреби за лозарство. А по някои си градища имат по лозия си увеселителни домове и виногради... Виноград ся зове собствено оная къща, коя е в лозе съзидана и в коя си имат сички съсъди и потребни оръдия за виноделие. Г. С. Раковски, П1,74.
ВИНОГРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Прил. от виноград. И растяла благодатната виноградна лоза, оплодотворяема от дъждовете на Зевеса.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92. Че-ловеци ся насадили виноград, тъпкали гроздието, предали виноградний сок на въз-скис. Ч, 1871, бр. 8, 228.
ВИНОДЕЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Лозарство. Поминуват ся със земеделие, скотовъдство, виноделие. ВИ, 11.
2. Винарство. От събрания капитал на това дружество пд оная година са проводили троица ученици у някое си земледелческо училище в Европа, за да ся учат един на земледелие, друг на скотовъдство, а трети на лозарство и виноделие. Хр. Данов, Лет. 1869, 133. Българи вобще не употреб-ляват прихитрения във виноделие си, както да варят вина, да ги размесят с разни отровни вещества. Г. С. Раковски, П1,75.
ВИНОПЙЕЦ, мн. -ййци, м. Остар. Книж. Човек, който пие много вино, който пие вино до напиване; винопийца. — Чуваш ли? Хей! Куций чорт, донеси полвин ока вино, на юнашка вересия! — вика един от винопийците. Ил. Блъсков, КУ, 62-63. Той наливал все харно вино, затова и настръ-вил в своята кръчма всички винопийци от Диваково и от околните села. КН, 1873, кн.
4, 9-10.
ВИНОПЙЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от винопиец. Един ден Пенчо са събра със своята винопийска дружина. Ил. Блъсков, ПБ II, 93.
ВИНОПЙЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Пиене на много вино. Празнувани-ето на народния ни ден, Св. Кирила и Ме-тодия, и на други светли и радостни дни, не трябва да е с винопийство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 53-54.
2. Страст към пиене на вино (Ст. Младенов, БТР I).
ВИНОПИЙЦА м. и ж. Остар. Книж. Винопиец. И наклеветиха го, че беше ядлив и винопийца. КТЕМ, 197-198.
ВИНОПРОДАВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Кръчмар. Една работа мисли пияни-цът, а друга винопродавецът. ВУХБ (превод), 56. Нашите винопродавци, тези що ги наричаме кръчмаре, сичките, речи, са хора съвсем безчовечни. Ил. Блъсков, ПБ II, 87.
ВИНОПРОДАВНИЦА ж. Остар. Книж. Кръчма, механа. След това се чу едно дрън-кание,.., като че някой влачеше една верига по бъчовите в зимника на винопродавница-та. Превод, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 347. Тук са те лутаха, там зяпаха, най-сетне се вмъкнаха в една винопродавница, коя бе току-речи накрай града. Ил. Блъсков, ЗК, 63.
ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек или предприятие, фирма и под., производител на вино.
ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до произвеждане на вино; винопроизводствен. Винопроизводителен център. Винопроиз-водителни предприятия.
ВИНОПРОИЗВОДЙТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена или фирма винопроизводител.
ВИНОПРОИЗВОДЙТЕЛСКИ, -а, -о,
мн. -и. Книж. Прил. от винопроизводител.
ВИНОПРОИЗВОДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до производство на вино; винопроизводителен. Винопроизводствен център.
ВИНОПРОИЗВОДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Производство на вино. Не всеки лозарски район развива и винопроизводство.
ВИНОТЪРГОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Търговец на вино. Алаверата и Андониади-Чирпанлъ са главните винотърговци на града и те ще ти купуват гроздето. Н. Хайтов, А, 39.
