Page:RBE Tom2.djvu/198
разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек. Вл. Полянов, ПП, 181. Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител. Ив. Вазов, СбНУ И, 23.
13. Разг. Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). Бай Янко беше до-бряк човек.. Рядко виждаше пари в ръката си. Кр. Григоров, Р, 52. — Колко добро са видели от мене, колко им съм помагдл!иДа-вал съм и храна, и добитък, и пари. И. Йовков, ЧКГ, 145. — Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167.
14. Разг. За лекар — преглеждам болен; гледам. — Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар. Д. Талев, ПК, 360. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.
15. Непрех. Остар. С предл. за. Намирам, смятам. Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, XXX. Там като слязоха на конак, Максимин и Ви-гил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му. Г. Кръстевич, ИБ, 297.
16. Непрех. Обикн. св. Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. "Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш... ще видиш..." Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. — Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз стращ иище видиш как ще намерим Чамур-лии! Й. Йовков, ПГ, 18. — Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш.
— Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светил-ника очите му се зачервяват. Д. Талев, ПК, 23.
17. Само св. Пов. с частица д а. а) Само 1 л. мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й. К. Петканов, БД, 18. Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне. П. Р. Славейков, БП П, 151. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. ед. и мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя? Б. Обретенов, С, 113-114. — Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим... Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
18. Обикн. видя в несв. Във 2 л. В пряк въпрос с частица л и. Разг. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина. Т. Влайков, Съч. III, 216. — Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на
— видиш ли? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и по-третя писмото. Елин Пелин, Съч. П, 122. Видиш ли, кой очакваше от нея това.
19. Само св. В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. Разг. За изразяване на закана, заплаха към някого. — Ух ма, как се облякла! — разсърди с$ Ерко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм! Ас. Разцвет-ников, ОНН, 20. — Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така! Елин Пелин, Съч. II, 48. Удари ме, че да видиш. П. Р. Славейков, БП II, 185.
20. Само св. Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. — Къде се катериш, хей, Пет-рушка?.. — Я го виж ти! —.. "Само дано не му отмалеят ръчиците." — Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре. А. Каралийчев, ТР, 42-43. — Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат. Елин Пелин, Съч. И, 182. "Я, Генчо!... Даскал беше ни отколя" ../ И спомнят си от село как бега. / "Избави се от селската неволя, — /и виж го станал големец сега!" Ем. Попдимитров, СР, 19. Я го вижте, заминал без да се обади някому.
21. Само св. Пов. с частица д а. Обикн. във 2 л. Разг. При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват. В. Друмев, И, 5.
— Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита. П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се
I. Страд. от виждам (без 2, 15-21 знач.). Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни. А. Разцветников, СН (превод), 18. Вън всякогд мржеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, В АХ, 5. — Трябва винаги
