183. — Видях, че моите думи го жегнаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 35. // Обикн. в пов. или в пряк въпрос. Забелязвам, обръщам внимание на някого, нещо. Я виж хората: всеки си има добитък, работи си… А ний… Й. Йовков, Ж 1945, 166. В петъчен ден вие слизате в Бяла на пазар. Минавате ли по моста им. Минавате. Виждате ли какъв хубав мост имат. А. Каралийчев, ПГ, 140. — Виж какво, Ванко! Виждаш ли ей там онзи офицер? Дето е гърбом. По-високия. Тичай, моля ти се, и веднага му предай това писмо. М. Грубешлиева, ПИУ, 34. — Вижте какво, господа! .. Голям наивник е тоя, който мисли, че негова милост .. е дошъл по погрешка при нас. Св. Минков, РТК, 156. Но войската скоро храма окръжава / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / .. / повика жена си — млада хубавица, / .. / и рече: „Невясто! виж, настая сеч, / и по-лошо нещо…“ Ив. Вазов, Съч. I, 180. // Прен. Чувствам, усещам, че нещо става, нещо се случва. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги обърква. Тя толкова е заета, че не ги вижда кога минават. Елин Пелин, Съч. II, 112. Той се спасил като по чудо… Да си убеден, че смъртта е не само близка и неизбежна, но и да видиш, че е дошла. Й. Йовков, Разк. I, 143. През сълзи тя не виде пролетта, / в тъги не сети лятото как мина / и дойде есен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Я чуй мойта малка молба, / брате ти мой мили! / Азе вида, че болея, / падат мойте сили! Л. Каравелов, Съч. I, 29.
9. Изживявам, преживявам нещо като участник, свидетел, съвременник. А той разказваше хубаво — с тая задушевност и леснота, която добиват хората, които са видели и преживели много нещо. Й. Йовков, Разк. I, 145. Страшна буря. Никога в живота си не съм виждала по-страшно нещо. Елин Пелин, Съч. II, 176. Барем, докле са дни, / да видя и аз отмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Години живях в Гинекия като роб .. И много видях. И много чух. Н. Райнов, ВДБ, 83. Е, Тодорке, царица тъй лесно не се става .. чакай де, още нищо не си видяла. В. Друмев, И, 15. Много аз, мале, много мечтаях / щастие, слава да видим двама. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. П. Р. Славейков, БП I, 18. Ще има много да видиш и да патиш. // Обикн. в мин. с отриц. не. Разг. Не съм почувствал, не съм изпитал досега нещо. Не чух сладка дума, не видях милувка, не усетих сладост в сърцето… Ив. Вазов, Р, 11. Милена пълна, кръвена / тя болест не бе видяла. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6.
10. Става ми ясно нещо; схващам, разбирам, гледам. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. III, 67. Виждах, че той не иска да ми каже истината, и настоях по-силно. Й. Йовков, Разк. II, 85. Майстор Кочо му обеща да го учи на занаята и с още по-голямо усърдие го учеше, като видя, че Стоян беше схватлив. Д. Талев, ЖС, 90. — Е, как стана, къде стана? Поразправи, я да видим… Тая работа не трябва да остане така… Г. Караславов, Избр. съч. I, 183. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч… Ив. Вазов, Съч. I, 204. // Прен. Разг. Разбирам от ползата, от ценността на нещо, изпитвам облагата от нещо. — Ще се изразкъсат едни други, от омраза живота си не могат да видят! Ив. Вазов, Съч. XII, 60. Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие, та и аз човещината си да видя? Елин Пелин, Съч. II, 93. Не му видях берекетя. П. Р. Славейков, БП I, 308. Не му видях прокопсията. П. Р. Славейков, БП I, 308.
11. Прен. Само св. Определя как да постъпя, какво да правя; реша, помисля. Той инстинктивно поглеждаше из вратата, дали не ще се зададе Хаджията, за да видят как да направят. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. — Татко, продума той, сичко що стана, то стана вече и замина. Стани сега да помислим и да видим какво ще направим. Ил. Блъсков, ИС, 28. — Тъй ще настинете, елате по-добре да се върнем в стаята, докато се съмне, че после ще видим… Л. Стоянов, X, 72. — Аз ще ида в града да се допитам до някой адвокат и тогава ще видим… Елин Пелин, Съч. I, 123. Ний да купим воловете, видя щем кой ще ги пасе. П. Р. Славейков, БП I, 316. // В бъд. или в пов. Разг. Погрижа се, постарая се да свърша някаква работа, да извърша, направя нещо. — Почакайте. Ще видя, ще намеря малко хляб. Почакайте. Й. Йовков, Разк. I, 133. Той съвсем свойски подръпна санитарката за престилката и каза: — Виж да го превържат по-бърже. В. Геновска, СГ, 383. — Булка, виж приготви нещо да нагостим хората! И. Петров, МВ, 27. — Що не станеш да видиш детето, мари? Не чуеш ли го, че плаче! — извика той ядосано. Т. Влайков, Съч. II, 138. — Виж, да не закъснееш. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. // Свърша някаква работа, уредя нещо, занимая се с нещо. Позастоя се из къщи Ведена, дотъка платното, .., видя си и друга някоя женска работа. Ст. Марков, ДБ, 409. Добрият къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка, а си чува паричката, за да си види някоя нужда вкъщи. Лет., 1871, 232. Да ида да си видя къщата, да я почистя, че цял месец ме нямаше.
12. Прен. Смятам, считам някого за някакъв. В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Генералът напълно
