ВИДОИЗМЕНЯ. Вж. видоизменявам и видоизменям.
ВИДОИЗМЕНЯВАМ, -аш, несв. (остар.); видоизменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Видоизменям. Человенеската природа не може да остава постоянна на онуй, което изначало е пожелала, защото болестите, нуждите, страстите я видоизменяват. П. Р. Славейков, ПВО (превод), 109. видоизменявам се, видоизменя се страд.
ВИДОИЗМЕНЯВАМ СЕ несв.(остар.); видоизменя се св., непрех. Видоизменям се. Но ние казахме вече, че човеческите езици са обогащават и видоизменяват по естествени причини. СбС I, 1875, 16.
ВИДОИЗМЕНЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от видоизменявам и от видоизменявам се; видоизменяне.
ВИДОИЗМЕНЯМ, -яш, несв.; видоизменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изменям, променям вида, облика на нещо, като му прибавям или отнемам нещо. — Материята на това Слънце е много гъста, тъй като там са станали атомни промени, които са видоизменили веществото, от което е направено това светило. Г. Томалевски, АН, 312. Нютон не се отказва от теорията си, а само малко я видоизменя, приспособява я към всички новооткрити светлинни явления. Вл. Харалампиев, ПСС, 21. видоизменям се, видоизменя се страд.
ВИДОИЗМЕНЯМ СЕ несв.; видоизменя се
св., непрех. Изменям, променям вида, облика си, като придобивам или загубвам някои признаци. Самите коренища, грудки, луковици остават в почвата. Разбира се, че в необикновената за тях подземна среда тези стъбла се видоизменят много. Бтн V и VI кл (превод), 64.
ВИДОИЗМЕНЯНЕ ср. Отгл. същ. от видоизменям и от видоизменям се.
ВИДООБРАЗУВАНЕ ср. Книж. Образуване на различни видове живи организми. Те [биологичните науки] трябва да проникнат дълбоко в същността на живота, .., да изяснят и овладеят процесите на наследствеността, изменчивостта и видообразу-ването, при които се синтезират и натрупват органически вещества. ОБиол. X кл, 6.
ВИДРА ж. 1. Бозайник от разреда на хищниците, с ценна тъмнокафява кожа и крайници, пригодени за плаване, който води полуводен живот край реки с гористи брегове. ЬиЬга 1и1га. Лисицата много обича рибата .. То се знае, тя не може да я лови като видрата. Ем. Станев, ЯГ, 44. Вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове, и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа. Ст. Загорчинов, ДП, 191.
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. След години .. гледам по пътя откъмто големия град странна жена с дълга черна рокля, с черна шапка, .., с черни до лактите ръкавици, ръцете си държеше пъхнати в маншон от черна видра. Ст. Цанев, МБ, 386. Анадолецът стана леко и безшумно, наметна кожухчето си от видра. Ц. Лаче-ва, СА, 8.
ВЙДРИЦА ж. Диал. Ведро. Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. М. Кънчев, В, 105. Видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща е къща, та просят. М. Кънчев, В, 105.
ВЙДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до видра. Това пълно момче, което яздеше малко черно конче и не знаеше как да се нарадва на червената си къса дреха, обшита с видрови кожи като у царя, и на жребчето, .., бе най-малкият царев син — Йоан Шишман. Ст. Загорчинов, ДП, 491.
ВЙДУВАМ, -аш, несв. (диал.); видя, -иш, мин. св. видях и (диал.) видох, пое. виж, вйжте, прич. мин. св. деят. видял, -а, -о, мн. видели, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. Диал. Виждам. — Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувах-те ли робиня, / дали минува край вазе. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 329. видувам се, видя се страд., възвр. и взаим. видува се, види се безл.
ВЙДУВАМ СЕ несв. (диал.); видя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се. Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер. Нар. пес., СбНУ ХЬГ/, 369.
ВЙДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от видувам и от видувам се; виждане.
ВЙДЯ. Вж. виждам, видвам и видувам.
ВЙЕ (поет.) вий, вин. вас, крат. ви, удв. вас ви, (диал.) вази, вазе; дат. (рядко) вам, крат. ви, удв. вам ви, лич. местоим. (2 л. мн.). 1. Означава лицата или предметите, към които се обръща този, който говори.
— Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя, обади се Стойчо. Ал. Константинов, БГ, 10. — Добре дошла, Елено боляр-ко! — пръв се обади Райко с весело лице. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя\ Ст. Загорчинов, ДП, 450. Вас слънце ви не вижда — лъх, / зе-фирен лъх ви не допира; / печални, бледни теменуги. П. К. Яворов, Съч. I, 79. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава /туй, що, глупци, вий не знайте/позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. —Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да