Page:RBE Tom2.djvu/155

изкусен, опитен. Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. Всичко това той намира в малкото старо градче Трявна, което ни е дало вещи зографи и още по-вещи резбари. БР, 1931, кн. 7, 246. Изгубихме се днеска във гората / и търсим вещ водач да ни упъти. Г. Райчев, ЕЦ> 24. От вещ ловец се плаши и лисицата. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 19.

2. Който е на или се отнася до познавач, изкусен майстор или изкусен творец в дадена област. Всичко тук носеше печата на добрия вкус и на трудолюбивите и вещи ръце на младата домакиня. Ив. Вазов, Съч.

XXVI, 54. Възбуден и очарован от ясната и трезва мисъл на Мамарчев, както и от вещата му преценка на нещата като военен, Велчо Джамджията горещо го увери, че търновските първенци., ще дадат мило и драго за пълната сполука на въстанието. 1\ Дръндаров, ВЗ, 26. От време на време той ги [вестниците] вдигаше пред късогледите си очи и макар да беше сам в къщи, прочиташе на глас откъси от статиите, излезли изпод вещото перо на изтъкнатите либерални водачи. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Чрез изискания подбор на най-поетични думи и изрази и чрез вещото им използуване той [П. Славейков] издига на значителна висота поетичните достойнства на родния език. Лит. XI кл, 65.

О Вещо лице. Юрид. Лице със специални познания в някоя област, натоварено от съда да даде мнение по известен въпрос. Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съ-партизани, съветва се до адвокати и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко, други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов,

С, 131-132. Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. Д. Димов, Т, 128.

ВЕЩАЕНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от вещая.

ВЕЩАК, мн. -ци, м. Остар. Вещ човек; познавач, специалист в някаква област. Захарий видя как Замфир изрязва от мукава пирамида, как я слепва и как пирамидата става съвършена, като да я правил истински вещак математик. Вл. Свинтила, СЗЗ, 403. Но не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Где ни политехническото училище, което да ни дава изкусни вещаци за всяка работа? Лет., 1871, 153.

ВЕЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Ритор. Това, което се вещае, предсказва; предсказание, прорицание. По тия плочи са кънтели бойни колесници,.., злокобни вещания на про-рицатели. К. Константинов, ПЗ, 209. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст.

Загорчинов, ДП, 389. И слушал земний син небесните вещанъя, / на жъртвений олтар принесъл дарованъя. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 32.

ВЕЩАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Ритор. Човек, който вещае, предсказва; пророк, про-рицател, ясновидец. Едни му се покланят благоговейно, като на оракул, вещател на най-съкровените движения на съвременната човешка душа, други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 96. Вечно теб да кукаш чувам в пролетта, / като дух вещател, който безспир тича / от клон на клон, за да ни предрича / горест и неволи, мрак и самота. Ив. Карановски, МП, 13.

ВЕЩАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Ритор. Който съдържа или изразява вещание, предсказание. Обичам те — въз-душно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят, / и сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129. Звездите бледнеят в небесната твърд, / с вещателен поглед поглежда луна. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 6, 89.

ВЕЩАТЕЛКА ж. Ритор. Жена, която вещае, предсказва; пророчица, прорицател-ка, ясновидка.

ВЕЩАТЕЛНО. Ритор. Нареч. от вещателен. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи. Елин Пелин, Съч. П, 78.

— Разбъркай боба с лява ръка! .. Започнах да разбърквам зърната.. Рафина кимна вещателно с глава да спра. Бл. Димитрова, ПКС, 352.

ВЕЩАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Ритор.

1. Само ед. Способност да се вещае, да се предсказва. Обаче онези блянове, които той не е написвал на книга,.., но които животът бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вещателството на неговия дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61.

2. Обикн. мн. Вещание, предсказание, пророчество. Това бяха вещателства прокобни.

ВЕЩАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., прех. Ритор. 1. Предсказвам, предричам бъдещето. Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. П. Тодоров, И

I, 1. Откъм празния навес., потайно се разнасяше глас на кукумявка. Запустение и разруха или нещо още по-лошо вещаеше този грозен глас!... Ст. Марков ДБ, 154. И защото знаех, / че кукувиците предсказват колко / години ще живеем, аз побягвах, / зату-лил с двете си ръце ушите, / за да не чувам, що вещае / тоз нечовешки глас, невидим и ужасен, / от мрачината гъста на листака. А. Далчев, С, 125. Едничка остава/— стои и пребъдна / през вековете — / Касандра пророчица: /тя вещае възмездие /— и всичко се сбъдва. Г. Милев, С, 44.