хо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш! Т. Траянов, П, 130. Море! Навяваш дивни мисли ти! / На вечността си образ ти велик. Ем. Попдимитров, СР,
3. Обикн. в съчет. с цял: а) Много щюдъл-жителен период от време (според субективното виждане на някого). След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност. П. Вежинов, НС, 152. — Цяла вечност не сме из-лизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година! А. Наковски, МПП, 161.
б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. К. Петканов, ДЧ, 160. Минаха се две минути — цяла вечност! М. Марчевски, П, 202. Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност. Д. Спространов, ОП, 47. Тези минути на очакване бяха за мене вечност.
4. Рел. и поет. Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. Земете вий за сетен път / целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.
О Отминавам / отмина (отлитам / отлетя) във вечността. Книж. Преставам да съществувам. Преселвам се / преселя се (отивам / отида) във вечността. Книж. Ритор. Умирам. Хаджиев. О-хо-хо!... Докато той си отиде, докато умре баща му... Мария. Ах, татко, не говори така. Хаджиев. Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123.
ВЕШАЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; весило, вешило. На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат. Нар. прик., СбНУ XV, 86-87.
ВЕШАМ, -аш, несв., прех. Диал. Веся. вешам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вешам и от вешам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕШИЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; вешало, весило. Прекара го на Качан клисура / и тамо йе вешила направил, / и на Марко тогай казуваше: / — Фала тебе, Марко Кралевичи, / те тие са вешила за тебе! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 82.
ВЕЩ, вещта, мн. вещи, ж. 1. Филос. Ця-лостна и относително устойчива част от материалния свят, която съществува обективно, вън от нас и независимо от нас и се отразява в нашето съзнание; предмет.
2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. Едни бяха излезли само с едни дрехи на гърба, други натоварени с разни завивки, покъщнини и дрипели, често даже — с най-непотребни вещи, грабнати в бързината. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 165-
166. Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки. Г. Белев, КР, 98-
99. Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ... едно саханче да направиш... Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е — посочи той с две ръце гърдите си. Д. Талев, ЖС, 100.
3. Само мн. Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се зрлови да нарежда вещите си за път. И. Йовков, ЧКГ, 209. Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела,.., напусна дома на Сте-ва Петрович. Д. Дичев, ЗС I, 621. — Отзарана при мене дойдоха две разплакани момиченца от седми отряд. На едното изчезнало пуловерчето, а на другото — гребен-чето.. А вие, другари, пазете вещите си, оглеждайте се. Цв. Ангелов, ЧД 128.
4. Разш. Само мн. Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. Качих се и аз, и тръгнахме^към хана, дето бяха вещите ми. Т. Влайков, Съч. II, 53.
ВЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е много добре подготвен, много добре осведомен в някаква област; компетентен. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието
— рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец!... Т. Влайков, Съч. 1П, 37. Старият кръчмар, който познаваше много добре материалното положение на всички проходчани и който се смяташе за много вещ в търговските работи, зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. Коритаров кимна с глава: — Хм! До повърхността има не по-малко от петдесет метра. Толкова дълбока римска галерия не съм срещал. — Говореше бавно, като вещ в тия работи и другите го слушаха внимателно. X. Русев, ПЗ, 274. // Който е
