София и в провинцията бяха създадени ведомствени (при отделните министерства) научноизследователски институти. Ист. X и XI кл, 361. Все още главното внимание се отделя на тясно административни, чисто ведомствени въпроси: за скъсяване на снимачните срокове, за уплътняване на работата. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Ведомствено жилище. Ведомствена почивна станция. Ведомствен магазин. Ведомствен имот. Ведомствен ръководител.
ВЕДОМСТВО, мн. -а, ср. Книж. Система от еднородни или стюдни специализирани служби, които имат общо ръководство и обслужват определен сектор от държавното управление. — Знаете, господин началник
— подхвана Кирко .., баща ми служеше в съдебното ведомство и благоговееше пред юристите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. На "българската вечер" са дошли работници и работнички, войници и сержанти, офицери и генерали, служащи от най-различни ведомства. Г. Караславов, Избр. съч. III, 92. Когато завърших пети клас, станах чиновник по телеграфо-пощенско-то ведомство. Т. Стоянов, СбАСЕП, 286. Свако казва, че [Копринков] бил най-добрият играч на покер и на бридж в цялото
ж.п.ведомство. П. Незнакомов, БЧ, 69.
— Рус. ведомство.
ВЕДРЕНЙЦА ж. Нар.-поет. Епитет на чаша, голяма като ведро. Познала е ма-джаркиня млада, / че е юнак на вино делия. / Земала е чаша ведреница / и наточи вино от три годин, / па сложила билки чемерил-ки, / па я даде кралю Андреаша. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 20. Досети се Яно коюнджия, че е юнак на вино делия, / та донесе чаша ведреница, / дек е черпил краля Въкашина. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 12.
ВЕДРЕЯ, -ееш, мин. се. няма, несв., непрех. Рядко. 1. За ден, утрин и под. — ставам все по-ясен, по-светъл. Прехвъркват бели чайки над водите, / водите дремят, утрото ведрее. Хр. Ясенов, Събр. пр, 100. // За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам все по-чист, по-безоблачен; ведря се.
2. Прен. Ставам все по-бодър, по-жизнера-достен. Иван тръгва по най-пряката [пътека]. От хладната утрин душата ведрее. ВН, 1961, бр. 3006, 2.
ВЕДРИНА1, мн. няма, ж. 1. Ясно време, когато грее слънце, няма облаци, мъгла и въздухът е чист, свеж; безоблачност. Сега едрите му лъчисти очи поглъщаха с възторжена радост чудното спокойствие на умореното есенно поле, дълбоката ведрина на бляскавия хоризонт и чистата синева на далечните призрачни планини. Г. Караславов, ОХ III, 571. Грейна хубаво слънце. Небето светна от ведрина. Ив. Каранов-ски, Разк. 1,159.
2. Прен. Бодрост, жизнерадост, душевно спокойствие. Алекси беше личен момък, нравеше й се, защото беше общителен и сърдечен, сила и ведрина вееше от него. А. Гуляшки, СВ, 225. Малко по малко един мир, една ведрина обля образа му. Св. Ми-ларов, СЦТ, 73.
3. Прохлада, свежест, хладина. Отначало пристигна плах ветрец, поклати високото коило, прошумя в клоните на дървото и облъхна с ведрина цялото поле. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Очертанията на елите се откроиха по-добре в небето, една сладка, тиха ведрина проникна в гъстата сянка. Ив. Вазов, Съч. XX, 25. Дългите сенки отвън и ведрината, която нахлу през прозорците и пре$ вратата, показваха, че се мръква. И. Йовков, В АХ, 37. Рифат паша отвори прозореца. Пое утринната ведрина на роената градина. А. Каралийчев, ПГ, 130-131. Тревата, от снаряди покосена, / ухае и умира със деня, / ранените дървета тихо стенат / в предзалезната мека ведрина. Ив. Пейчев, Избр. с, 53.
ВЕДРИНА2, мн. няма, ж. Гимнастика, която се прави сутрин в училище, лагер, на бригада и др. преди започване на занятия, на работа. Боян ще гледа отстрана, когато играем с учениците утринната ведрина. Л. Александрова, ИЕЩ, 214. А плуването всеки ден е раздвижвало болната му ръка .. Същото е вършила и гимнастиката. Как добре се почувствува тогава, в гората, когато прави ведрина с момчетата! В. Райков, ПВ, 131-132.
ВЕДРИНКА ж. Умал. от ведрина1. Драга бе за мен зорница, / тихий чучур на лъка, / в тъмний вечер глас от птица / и прохладна ведринка. П. Р. Славейков, СК, 130.
ВЕДРЙЦА ж. Диал. 1. Голям дървен съд за вода, мляко и др., който се използва обикн. в селския бит; дървена кофа, ведро.
— Мамо, да видиш Анка, мамо!.. Луда, луда ти казвам!.. Взела ведрица — прасе да пои
— а я носи в пчелиня. Ц. Церковски, ТЗ, 48. Сичката му покъщнина е една тенджера и няколко ведрици. П. Р. Славейков, СК, 70. Тръгнала ми Донка на вода / с кованата ведрица. Нар. пес., СбВСт, 618. Буен ми вятър повея, / дребен ми дъждец заидя, / сиво стадо завари, / стадо неиздоено, ведрици неумити. Нар. пес., СбВСт, 305. Циганска ведрица — всичко побира. Погов. // Дървен съд, с който вадят вода от кладенец (Н. Ге-
ов, РБЯ).
. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. — Жени ме, майко, жени ме, / дури сум младо-зелено, / .. / ду ри е жито евтино, / килница вреще [чувал] сто пари, / ведрица вино золота. Нар. пес., СбБрМ, 335Т
О Сини ведрици (съкр. ведрици). Диал. Растението (цвете) кандилка; кандилница, кан-дилче, кошнички, любика. Колко прелест
