органи — корен, стъбло, листа, а така също и от видоизменени стъбла — луковици, грудки, коренища. ОБиол. X кл, 63. Едновременно със семенното размножаване жълтурчето се е приспособило и към вегетативно размножаване. Бтн VI кл, 114.
— От лат. уе§е1а11уи8 през нем. уе§е1айу.
ВЕГЕТАТЙВНО. Биол. Нареч. от вегетативен. Чесънът се размножава вегетативно и затова се запазват много добре сортовите му качества. П. Даскалов и др., ТК, 72.
ВЕГЕТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до вегетация.
О Вегетационен период. Бот. 1. Период от годината, през който при определени метеорологични условия е възможно растенето и развитието (вегетацията) на растението. Периодът, през който растенията образуват и натрупват в себе си органични вещества в резултат на процеса асимилация, се нарича вегетационен период. Този период започва с поникването на растението. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 39-40. В развитието й [на ябълката], както и при другите овощни растения, се наблюдават два периода: на вегетация и на почивка. Вегетационният период започва напролет с разпукване на пъпките и завършва през есента с листопада. Осн. сел. стоп. VIII кл, 92.
2. Периодът от посева на растението до момента на неговата годност за употреба.
ВЕГЕТАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Бот. Състояние на растенията, при което те нарастват и образуват вегетативните си органи (корен, стъбло, листа). Азотните торове в повечето случаи се дават като подхранване на пшеницата през време на вегетацията й. Осн. сел. стоп. VIII, 66.
2. Прен. Книж. Живот без духовни интереси, без идеали; живуркане.
— От лат. уе§е1а1ю 'растеж' през нем. Уе§е1а1юп.
ВЕГЕТЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. Бот. За растение — раста, развивам се. Опитното растение, на което липсва желязо, е изостанало значително в развитието си, а това, на което липсва калий, едва вегетира. Д. Георгиев и др., ТЖР, 12.
2. Прен. Книж. Живея без духовни интереси, без идеали; живуркам. Градецът вегетираше сънливо и тихо в дребни клюки и благоухание на съхнещ тютюн. Д. Димов, Т, 20.
— Стресни се, Берое! Какви са тези скептични мисли? Мъртъв ли си или живееш? ..
— Орисано ми е да вегетирам. Д. Кисьов, Щ, 192. — Аз говоря като личност, която може да мисли със своя ум — озъби се анархистът. — Предпочитам да живея два часа като свободен човек, отколкото да вегетирам два века като вас, да мъдрувам и да пея песнички! Ем. Станев, ИК I и II, 73. Е, това е човек! Дори само един разговор с него облагородява душата и те кара да се замислиш. Какво съм аз? Нищо. Живуркам, вегетирам, спя на топло. Ив. Остриков, СБ, 34.
ВЕГЕТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вегетирам. Българинът като творец не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56. Застреха е консервативно настроен стопански деец, който обича застоя, вегетирането, бездействието под сянката на традициите. С, 1951, кн. 12,
199. Аз ще направя от тази мина сериозно предприятие .., ще цивилизоваме този край, обречен иначе на вегетиране. Д. Фу-чеджиев, Р, 196. Творческо вегетиране.
-ВЕД. Книж. Втора съставна част на сложни думи със значение: лице, което е специалист в дадена област на науката или изкуството, напр.: езиковед, литературовед, изкуствовед, музиковед.
ВЕДА ж. Диал. 1. Според народните вярвания — женско същество от рода на са-мовилите и русалките, което броди нощно време и причинява зло на хората. Виждал съм я да обикаля всеки кът на къщата, на обора и кошовете .. и шепне дълги заклинания, които имаха силата да прогонват всички мишки, змии, гущери и зли веди чак до дворовете на съседите. О. Василев, ЖБ,
15. Боже мой, как са я наплашили! Тя и без това вярва във всички веди и дяволи. М. Смилова, ДСВ, 196. "Слънчевите птици” (петлите) вещаели, че настъпва полунощ и че злите духове са победили слънцето. Настъпвал часът на ведите и на бродниците. Ст. Дончев, ПНД, 9. Време е сега потайно, / грозна, невярна полунощ; / звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази. П. Р. Славейков, Ч, 1878, бр. 10, 937.
2. Вещица, магьосница; бродница (Н. Геров, РБЯ);
ВЕДА2 ж. Диал. Светкавица, мълния; блескавица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕДА, -еш, мин. св. ведох, прич. мин. св. деят. вел, несв., прех. Остар. Водя. Вий тряба най-подир / да не забравяте, че с вашта разправия / и неразбранщина към яв-на съсипия / ведете делото. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103. Тии диваци ведат безпрестанно война между себе си и живеят от един само грабеж и кражба. С. Радулов, ГМП (превод), 194. Славяните принуж-дени биле някога да оставят своите къщи; обаче вообще вели живот на едно място, развъждали са разни добитък и орали зем-лята. 3. Княжески, ВИ, 7. Керанка й рано станала, / уми са и са оплете, / и са хубаво премени. / Стоян я веде, поведе, / че я на пазар заведе. Нар. пес., СбГЯ, 37. веда се страд. Така нареченото дружество [за българско просвещение] ще да си напише устав как да действува, ще да си избере
