представител и секретар и ще да има редовни събрания, в които да размишлява и говори за как да се веде училищното дело. Н. Бончев, Съч. I, 82.
ВЕ`ДЕ, мн. няма, ср. Остар. Название на буквата „В“ от старобългарската кирилска азбука със значение ’зная’. Потъче, потъче, па току се изправи, вземе от колените си панакидата, сложи я над кросното и като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол…“ Т. Влайков, Пр I, 93.
— Друга форма: ве`ди.
ВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Знание. Защо хитрите человеци всегда тях [учителите] любят и почитат, които можат повече да им возрастат и умножат разума и ведението. Р. Попович, X, 98.
-ВЕДЕНИЕ Книж. Втора съставна част на сложни думи, които означават наука, изкуство или дял от тях; -знание, напр.: литературоведение, театроведение.
ВЕ`ДИ мн. Литер. Най-древните паметници на индийската литература, написани в стихове и проза, свещени книги на индуизма. Най-старинната творба на индийската литература, дело на колективно творчество и запазена чрез дълбоките устни предания, са ведите. ЛФ, 1956, бр. 4, 4. Молитвите и наставленията на брамините са изложени в техните свещени книги, събранието на които са нарича веди. Н. Михайловски, РВИ (превод), 21.
— От инд.
ВЕДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до Ведите (най-древните индийски литературни паметници с религиозен характер). Ведическа литература.
ВЕДНА`ГА нареч. 1. В същия миг, в същия момент; тутакси. На коридора изтропаха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. — Вие ли сте госпожица Сарачова, гдето вчера сте писали двойка на дъщеря ми и сте разстроили детето ми? .. — Още сега веднага ще й поправите бележката! Елин Пелин, Съч. IV, 257-258. И сега — представя ли си стрина Герговица, веднага в паметта ми изпъква и образът на кака Неда. Т. Влайков, Съч. II, 204. — Приберете веднага добитъка в оборите!… К. Петканов, СВ, 8.
2. С предл. след, подир. Незабавно, непосредствено след нещо, което става или е станало. Цонка, за да поолекне на баща й, бе станала основна учителка в Казалар веднага подир уволнението му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 39. Веднага след усилията на жестокия бой настъпват тия часове на изтощение и умора, когато и двете страни се чувствуват еднакво отпаднали и победени. Й. Йовков, Разк. II, 167. Учениците привидно взимат сериозно изражение. Но веднага след като вратата хлопва, дават простор на детските си копнежи. Хр. Смирненски, Съч. III, 77. През тия два дни Дона направи тридневен помен на гроба на умрялата, идваха жени и горе, вкъщи, а веднага след това сестрите на Велко си отидоха. Д. Талев, И, 414.
ВЕДНО` нареч. Поет. Заедно, наедно, вкупом. — Да живее България, юнаци! Любимият глас отключи разтуптените сърца. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! Ст. Дичев, ЗС I, 448. Над майката земя / надвисна ураган и в громкия му зов / преплитат се ведно омраза и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. • С предл. с. А пролетта настъпваше весела и буйна. Ведно с птиците тя пееше в гората, бродеше като усмихната девойка по тесните горски пътеки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 5. Стоян бързо се отдалечи — бликналата сега радост остана в сърцето му ведно със сладостната гордост, че това детенце беше негово. Д. Талев, ЖС, 95. Чак привечер дядо Михаил се надигна и ведно с помагачите си подкара стадото към село. П. Бобев, ГЕ, 19. Сиромахът дядо Иван Шмид плачеше от радост и пригърташе синовете си, които и благослови ведно с жените им. П. Р. Славейков, СК, 47.
ВЕДНЪ`Ж нареч. 1. За еднократно извършено или извършвано действие — един път. Всеки пограничен офицер е длъжен веднъж в седмицата да пренощува в някой от постовете на заставата си. Й. Йовков, Разк. II, 42. Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Царското птиче веднъж каца на човека на главата в живота му. Погов. Веднъж на час. Веднъж на ден. Веднъж на месец. • С отриц. частици ни, нито и отриц. форма на глагола — нито един път, никога. А върху лицето на непознатия се яви невесела, а тъжна и срамежлива усмивка .. и всеки път, когато момата минаваше край него, той й пошепваше нещо. Тя не му отговори ни веднъж. Й. Йовков, ВАХ, 15-16. Мицо беше редовен клиент. Един от най-честните платци. Нито веднъж не беше опитвал да се промъкне незабелязан зад паравана. М. Грубешлиева, ПП, 5.
2. За действие, станало в миналото — някога, едно време. После това Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднъж у Стаменови заклале един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Скоро той изпадаше в добродушен и весел тон .., разказваше анекдоти, които започваше всякога еднакво: „Веднъж в Порт Саид“… Й. Йовков, Разк. II, 18. Веднъж, преди година и половина беше, добре помня, .. нападнахме ние един скит към приморието татък. Ст. Загорчинов, ДП, 103.
3. Разг. Само в съчет. със същ. Означава висока степен на положителна оценка поради
