Зу Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. До самите води на морето водата е вдълбала пещера. вдълбавам се, вдълбая се страд. ВДЪЛБАВАМ СЕ несв.; вдълбая се се., не-Арех. Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. Оборът беше из-йазан извътре и миришеше на хоросан. Два-та наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей. Ст; Даскалов, СЛ, 112. Реките със страшна сала са се вдълбали в склоновете на планинските вериги, разсипали са ги дълбоко, бйвно, но упорито като с металически трион. Ст. Петров, П, 11. Стоил, обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече. М. (Змилова, ДСВ, 149. Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи. А. Гуляш-йй, Л, 463.
2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. Из тия яйца се раждат малки черви
Като стигнат в оная величина, която им естеството определило, вдълбават се по-дъ^Лбоко в земята. Ем. Васкидович, ПП, 32. Пеперудата се явява през май-юни, сниса яйцата си по плодовете, излупеното чер-вейче се вдълбава в плода. Г, 1906, бр. 11-12,
191. Бригадата копае кладенец край пти-чарника .. Кирките се вдълбават, но пръстта е твърда, чакълеста. НМ, 1958, &р. 286, 2.
3. За очи — вдавам се, хлътвам навътре от слабост, изтощение, страдание, болест. Очите му са се вдълбали.
4: Прен. Рядко. За нещо преживяно — оставям дълбоки следи, запечатвам се в съзнанието. Тая случка обаче не биде отпосле бъь някаква полза за мене, впечатлението като ся вдълба дълбоко в душата ми. Ч,
1871, бр. 21, 671.
ВДЪЛБАВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдълбавам и от вдълбавам се.
. ВДЪЛБАЯ. Вж. вдълбавам.
ВДЪЛБОЧА. Вж. вдълбочавам.
ВДЪЛБОЧАВАМ, -аш, несв.; вдълбоча* -йш, мин. св. -йх, се., прех. Обикн. с цредл. в и др. същ. Остар. 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР).
2>. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). Той беше потънал в дъл-бщси размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята. 3. Стоянов, ЗБВ II, 175. Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес. Ив. Ва-збв, Съч. XII, 130. вдълбочавам се, вдълбо-ч& се страд.
ВДЪЛБОЧАВАМ СЕ несв; вдълбоча се
св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Рядко. Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек. Ст. Загорчинов, ДП, 60. Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения. Т. Шишков, ТС (превод), 22. Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111.
2. Прен. Вниквам дълбоко в съдържанието, същността на нещо; задълбочавам се. Той разказва и изобразява, без да се вдълбочава, без лично да коментира онова, което изобразява. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 108. И като мнозина други той сметна, че не е работа на поета да се вдълбочава в обществените въпроси, че това е дело на политиците. Ив. Богданов, СП, 190. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържа-на, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 537. Старият трепна, вдигна глава от чертежите, върху които се бе вдълбочил още от зори. Н. Стефанова, ОС,
198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от окол-ната действителност в момента; унасям се. Всяка [от двете жени] се беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 89. Без да усети, грой потъна и се вдълбочи в спомените си. И. Йовков, ЧКГ, 67. В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбо-чили във вестници. К. Константинов, ППГ, 90. Вдълбочавам се в четене.
3. Остар. Задълбочавам се (във 2 знач.). Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжов-но общество, "Дунавска зора” обнародва през август 1869 г. една статия, озаглавена "Старата опозиция срещу напредъка на на-родното ни развитие" и насочена против Добродетелната дружина в Букурещ. М. Арнаудов, БКД, 92.
ВДЪЛБОЧАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вдълбочавам и от вдълбочавам се. Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, — ще се чуе реч, препълнена с логика и красота. Д. Немиров, Д № 9, 116.
ВДЪЛБОЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдълбоча се като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. По вдълбоченото изражение на под
