Page:RBE Tom2.djvu/42
хранявам. — Тия пари аз съм вардил толкоз години не за да се красят моите деца, дъще! — каза той ниско. Г. Караславов, ОХ П, 523. — Седни, Тинке, защо не седнеш на столовете. Не са нови. На Драгия баща му ги донесе от Масър .. Аз все ги пазех .. Но сега, като си дойде Драгия — какво ще ги пазя. Нали за него ги вардя? А. Каменова, ХГ, 66-67. Той много си варди дрехите и те са винаги като нови. А Вардя здравето си. А Вардя зрението си.
6. Внимавам, следя някого да не извърши нещо нежелателно или да не се случи нещо недобро. — Мамо, да вардиш Тинка да не разплете пак тантелата. А. Каменова, ХГ, 93. — Пък чистник, чистник — биля и мене ме е срам, като гледам как варди прашинка да не падне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Той действуваше предпазливо и варде-ше да не идват работите до явен разрив. П. Р. Славейков, ГУ, 56. Кога се пече или вари нещо на огъня, вардй да не си простреш никога ногата над него. Р. Попович, X, 127.
7. Остар. Изпълнявам, поддържам нещо установено, прието, уговорено (обикн. закон, правило и др.); спазвам, съблюдавам. В язи-ка вардих само едно правило: да ма разбират и най-простите, що искам да кажа. 3. Стоянов, ЗБВ I, 17. Но ти не си стоиш на думата, каза му Август, не вардиш условието ни. П. Р. Славейков, ПИ, 45. Яж, пий и говори с мярка, вардй във всичко умереността и отбягвай във всичко чрезмер-ността. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 5. Сич-ките устави и закони на манастиря варде-те; от това зависи благосъстоянието на сяко общество, духовно и гражданско. У, 1871, бр. 1, 335. // Придържам се към някакви традиции; тача. Дядо Начо вардеше неделята. Нищо не похващаше. Понякога .. отиваше на гости у дъщерите си. Ив. Хаджийски, БДНН, П, 170. Нали те са христи-ени? / Ходят в черква, вардят пости? Ив. Вазов, Съч. П, 156. вардя се I. Страд. от вардя. Тоя хавуз се вардеше и дене, и ноще от полицията и никой не смееше да отиде да пере или да мие нещо в него. Знан., 1875, бр. 5, 71. Фарисеите разваляха закона, като учеха, че някои от заповедите бяха маловажни и че не трябваше да се вардят строго. КТЕМ, 61. В предишни времена годеникът имаше срам .. и никак не преспиваше там .. Тоя обичай се варди още до нейде в селата. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183. П. Възвр. от вардя (във 2 знач.). Тя потро-пала още по-силно с тояжката си и я размахала тъй, както старите хора се вардят от кучетата. А. Каралийчев, ТР, 133.
— Не! Не! — завъртя той глава, като че се вардеше от оса. Г. Караславов, ОХ 1,243.
ВАРДЯ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. от или със следв. изр. със съюз да. Въздържам се от някакво действие, възпирам се да не правя нещо. — Майка му се успокои и пред хората се варди да не плаче, а ти, щом спомене някой името му, и заревеш. А. Каменова, ХГ, 132-133. Епитропът се вардеше да говори повече от обикновените си поздравителни слова. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136.
— От ит. §иагдаге през схр. вардати, вардам.
ВАРДИ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Струва ми се. Ней й се вардеше отвратителен тоя живот вече, за който изворът на любовта и и^астието безвъзвратно беше пресушен. Ив. Вазов, СбНУ П, 157.
ВАРЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет. с леле, оле, олеле при обръщение — за усилване, обикн. при изразяване на болка, страдание, оплакване. Леле варе, първо либе, / що ма е дремка прибило, / я си опни краката — /на скути да ти полегна! Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 510. Горска дива йотго-варя: /Леле варе, Кара Добре, / снощи вечер яз поминах / край твоето равно дворе, / дворето ти йоградено, / йоградено, пометено. Нар. пес., СбВСт., 12. Олеле, варе, до Бога,/ ох, тежко, Боже, ох, жално / за наши дребни дечица. Л. Каравелов, Съч. I, 34. Викнала муха да плаче: / Оле, варе, бре варе, /от тези пусти комаре. Нар. пес., Хри-стом. ВВ II, 249. Бдрил се петлъо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петлъо провикна: / Олеле, варе, бре варе, / не видите ли, другаре, / каква е оела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 176ч
ВАРЕЛ м. 1. Голям метален цилиндричен съд с две дъна, който е предназначен за бензин, растителни масла и др. Най-после съвсем загубих пътя и колата хлътна в един задънен ъгъл сред купища варели и ръждиви железа. Б. Райнов, ЧЪ, 129. Две талиги, натоварени със сребърни варели, карат газ за вършачките в Николаево. А. Каралийчев, НЗ, 197. Една нощ неизвестни лица .влезли в склада на рафинерията на Замфир Петров и бяха пробили голям брой варели, пълни с растителни масла. Д. Ангелов, ЖС, 263. Напълни един варел с бензин.
2. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изразходва варел бензин. А Цял варел с олио се разля.
3. Диал. Бъчва, буре. С кад купиш гроздето, дорде се стъпче и да влезе у варела, наполовина вода зема. Ил. Блъсков, ПБ, 79. Тръгнал е Стоян да иде, ../ да купи вино, ракия, / варели да си допълни. Нар. пес., СбВСт, 448.
4. Диал. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изпиха един варел вино. А Варел ракия щеше да е доста-тъчно за празника.
— От ит. ЬагеНа през гр. рареАл..
ВАРЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни и -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варел. Отоплението в помещенията се поддържа с големи варелни печки. ВН, 1958, бр. 1998, 2.
