БУ`КВИЦА ж. Диал. Умал. от буква; буквичка. Той беше се научил да пише хубаво: като мъниста нижеше буквиците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36.
БУ`КВИЧКА ж. Умал. от буква. Но аз и да съм спокоен — те не са спокойни:.. Затова директорът час по час влиза в стаята, навърта се около машината и току мята светкавични погледи към ситните бук-вички. О. Василев, ЖБ, 18. — Прави каквото щеш! Пък аз ще си наредя четалото. Ала пак беда! В същия миг, когато го дръпна към себе си, буквичките му се пръснаха от джобчетата из цялата стая. П. Бобев, ГЕ, 122. Пиша дребни буквички.А Името беше написано със ситни буквички.
БУКВОЕ`Д м. Книж. Буквоядец. Началото на сяка една история е темно и неу-довлетворяюще, но ако нейните секунди и легендарни материали са попаднат в ръцете на буквоедите, то и от мухата става слон. Знан., 1875, бр. 8, 127. Той беше поел тежкия си пост в най-мъчните години за добруджанските хора.. Тогава околийският комитет бил оглавяван от един варненски адвокат, много начетен мъж, но по характер сух и боязлив; буквоед и педант. А. Гуляшки, ЗР, 278.
— Рус. буквоед.
БУКВОЕ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до буквоед и буквое-дство; буквоядски.
БУКВОЕ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Буквоядство.
БУКВОЛ`ЕЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Буквоотливане, букволеярство.
БУКВОЛЕЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Работник специалист, който се занимава с отливане на печатарски букви.
БУКВОЛЕЯРНА ж. Букволеярница.
БУКВОЛЕЯРНИЦА ж. Работилница, в която се отливат печатарски букви; букво-леярна, букволивница.
БУКВОЛЕЯРСТВО, мн. няма ср.
1. Специалност на букволеяр.
2. Спец. Букво леене.
БУКВОЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с букволеене; буквоотливен. Букволивен апарат.
БУКВОЛИВ`НИЦА ж. Букволеярница, букволеярна.
БУКВОНАБИРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с набиране на отделни печатарски букви. Буквонаби-рачна машина. Буквонабирачен цех.
БУКВОО`ТЛИВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Технически способ за отливане на множество еднакви печатарски букви от матрици в специални уреди или машини; букволеене, букволеярство.
БУ`КВИЦА
БУКВООТЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с буквоотливане; букволивен. Буквоотливна машина.
БУКВОПЕ`ЧАТАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който служи за печатане на букви. Буквопечатащо устройство.
БУКВО`ПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Красиво ръчно изписани инициални букви в текст. В манастирската библиотека [на Рилския манастир] се пазят повече от 12 000 тома .. Тук се пазят: ранен препис от „Завета“ на Иван Рилски, Големият рилски панегирик от 1479 г. — богато илюстриран със заглавни рисунки и буквопис. НТМ, 1961, кн. 10, 23.
БУКВОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Човек, който се занимава с красиво изписване на буквите по фирми, табели и под. Всичките тези селски заведения са на видно място, с написани фирми от тукашен самоук художник и буквописец. В. Обретенов, С, 60.
БУКВОПИ`ШЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с писане на букви. Телеграфен буквопишещ апарат.
БУКВОСЪЧЕТАНИЕ, мн. -ия, ср. Съчетание от букви. Взема една черновка,.., и се опитва да я препише на машината си, ала клавишите се разместват под пръстите му и върху бялата хартия се занизват странни буквосъчетания, нямащи нищо общо с членоразделната човешка реч. Св. Минков, РТК, 91.
БУКВО`ЯД м. Книж. Буквоядец, буквоед. — Дело ще заведа за разпиляване на кооперативното имущество.. За побой! — Дело можеш да водиш, но партидката ми ще очистиш от овеса! .. Буквояд! Н. Хайтов, ПЗ, 66.
БУКВОЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Книж. Ограничен, дребнав човек, който придава значение на външната, формалната страна на нещата и не се съобразява със същината им; формалист, педант, буквоед, буквояд. Тук често идеше и един .. педант до костите .. лъжец, буквоядец и шарлатанин. Елин Пелин, Съч. П, 133.
БУКВОЯ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с буквоядец и буквоядство; формалистичен, педантичен, букво-едски. Буквоядско отношение.
БУКВОЯ`ДСКИ. Книж. Нареч. от прил. буквоядски. Спорните въпроси не трябва да се разрешават буквоядски.
БУКВОЯ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на буквоядец; педантизъм, формализъм, буквоедство. На научен език тази идейна неотстъпчивост, това тесногръдие, това буквоядство се нарича догмати-зъм и води само към изолиране от масите. Д. Димов, Т, 236.
БУ`КЕ`ЛА ж. Диал. Пренебр. Твърда глава. На султанселимовото време ли живееш,
БУ`КЕ`ЛА