електрически и др. устройства, за да отчита броя на въртенията обикновено на лостове, на дискове или броя на електрически, биологически и др. импулси.
БРОЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до броене, обикн. до машина за броене; броителен. Апаратът е снабден с броячен механизъм, който отчита броя на отмерените дози. ВН, 1961, бр. 2979,4.
БРОЯ`ЧКА ж. Жена, на която е възложено да брои нещо.
БРРР междум. 1. Звук, който човек издава при неприятно усещане на студ. И тук студ, както и вън. Бррр... студ та се пука. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65. Ръжените стръкчета зъзнеха от студ. — Бррр! Няма ли да завали снегът, та да ни завие? П. Бобев, ГЕ, 73. Този поглед ме ужаси. Бррр!... Зъбите ми тракат. П. Велков, СДН, 89. 2. За израз на недоволство, на несъгласие.
БРРРН междум. За наподобяване на бръмчене на пчела, оса, муха и др. Ззззз...зът... брррн!...залита пак осата над главата на кака Въла и не я оставя на мира. М. Георгиев, Избр. разк., 284.
БРУ`ДЕРШАФТ м. Само в съчет.: Пия брудершафт. Книж. Пия наздравица с някого с кръстосани лакти в знак на побратимяване.
— Нем. Bruderschaft ’побратимяване’.
БРУ`КА ж. Диал. 1. Пъпка, струпей, пришка. 2. Шишарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРУ`ЛВАМ, аш, несв.; брулна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Бруля изведнъж или за кратко време. Когато и майка им притихна в леглото, те [децата] станаха безшумно, наметнаха дрешките и излязоха навън. Брулна ги леденият вятър. А. Каралийчев, ПС III, 51. Вятърът силно брулна горещото му лице. Ст. Дичев, ЗС I, 1/2. 2. Бруля малко количество. Брулнах няколко дюли за компот, брулвам се, брулна се страд. брулвам си, брулна си възвр. от брулвам във 2 знач. — Бабо, ябълки ми се ядат! — Иди, сине в градината и си брул-ни! Г. Белев, ПЕМ, 33.
БРУ`ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от брулвам и от брулвам се.
БР`УЛНА. Вж. б р у л в а м.
БРУ`ЛЯ, -иш, мин. св. брули`х, несв., прех. 1. Удрям с прът, камък и под., за да сваля плодове от дърво. Той си спомни детинските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце, поглеждал наоколо да не се появи пъдаря... Ив. Вазов, Съч. XXV, 25. Вчера сърненци и бис-тричани щяха да се избият... Играят онця ци ти сопи,.. като че брулят круши. И. Йовков, ВАХ, 66. —А какво бях на твоите години аз? Хъиллак! Брулех овошките по хорските градини, замерях с ластик врабците. Цв. Ангелов, ЧД, 138. 2. Обикновено за вятър, въздушна струя — удрям, бия силно, шибам. Оня дунавски вятър така брулеше, та пукаше и камъните. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 78. Студеният гор-няк брулеше лицата ни и ние бързахме да стигцем^Антимовския хан и да се постоп-лим. Й. Йовков, ВАХ, 24. Три дни и три нощи валя дъжд, вятър брули, сняг прехвърк-ва. Чудомир, Избр. пр, 262. • Обр. И нека те [народе] бурите брулят и в шемет оплитат, / от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан. Е. Багряна, ЗМ, 14. бруля се страд. бруля си възвр. от бруля в 1 знач.
БРОЯ`ЧЕН
О Пращам / пратя да брули круши (с ушите
си) някого. Диал. Йзпъждам, отпращам без нищо някого, след като съм го наругал или подиграл. Тури му самар<а> и <па> го пусни да брули круши. Диал. Изпъди го.
БРУС, брусът, бруса, мн. брусове, след числ. бруса, м. 1. Изгладен къс зърнест камък за точене на ножове, коси, брадви и др.; точило, гладило. Той приготви косата си, прекара няколко пъти бруса по нея и,.., хвърли още един поглед на цялата нива. И. Йовков, Ж, 1945, 259. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепа-ната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. Коняри-те развеждаха уморените разседлани коне,..; а готвачите и хлебарите тракаха посребрените и позлатени съдини и остреха ножове о каменни брусове. Ст. Загорчинов, ДП, 121.
2. Диал. Четвъртит, длъгнест къс, парче от нещо, обикн. сланина. Отгоре край сахана, стоеше порядъчен брус бяло, мазно сирене, отмекнало от топлината и парата на баницата. Н. Попфилипов, БД, 63. Отрежи му един брус сланина. А Брус сапун.
3. Диал. Греда.
О Бял брус. Диал. Изрив по тялото на малки деца.
БРУ`СВАМ, -аш, несв.; брусна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Брулвам. брусвам се, брусна се страд. брусвам си възвр. Бруснах си круши.
БРУ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брусвам и от брусвам се; брулване.
БРУ`СЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бруся и от бруся се.
БРУ`СИ`СТ м. Спортист — плувец, който плува бруст. Различията в тренировката на съветския плувец и нашите брусисти се оказаха огромни. НС, 1958, бр. 138, 2.
БРУ`СНА. Вж. брусвам.
БРУСНИ``ЦА1 ж. Диал. Дребна шарка; морбили. Детето прекара брусница.
БР`УСНИ`ЦА2 ж. Диал. 1. Боровинка с червени плодове.
БРУ`СНИ`ЦА2
