Page:RBE Tom1.djvu/924
БОЯДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бояджия. Копривщенският псалт Никита Вапцалката се занимава в делник с бояджийско изкуство. Л. Каравелав, Съч. III, 2. Тук са бояджийските кюпове на баща му, тук е стаичката с чекръка на майка му. Н. Стефанова, РП, 77-78. Ако трябваше да се съди по изцапаните му с вар дрехи, младежът беше зидарски или бояожийски работник. Д. Ангелов, ЖС, 11. Там .. тревата растеше по-висока и по-гъста и на купчини като пръснати от бояджийска четка се жълтееха жълтурчета. Ем. Коралов, ДП, 5. Бояджийски цех. Бояджийска бригада.
БОЯДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие на бояджия. Иван Кунчев се занимава с бояджийство и е добър майстор в занаята си. Ив. Унджиев, ВЛ, 34. — Конете ти, бай Лазаре, още нощес са боядисани. Не знаеш ли, че конекрадците отбират и от бояджийство. Т. Харманджиев, Р, 178. Строително бояджийство.
БОЯДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Бояджийство. Ей че ни беше омръзнал този бояджилък! Докато всички съседски деца играеха през лятната ваканция, та дим се вдигаше, ние търчахме след баща ми с кофите и четките и мацахме гарите по новите железопътни линии. В. Цонев, ЕВ, 40. „А до сега къде си бия?...“. /... бояджилък съм работил.../., отчасти — търговия...“ Хр. Радевски, Б, 26. Калофер-ското читалище покрай другите си грижи., за просвещението, отлъчило е да поддържа в някое техническо училище един млад, който да изучи бояджилъка добре. Лет., 1871, 240.
— От тур. boyacilik.
БОЯДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Човек, който боядисва текстилни материали, постройки, помещения и др. В залата на казаните бояджиите работят полуголи сред облаци от изпарения. Вл. Поляков, ПП, 88. В уличката, между две големи сгради на фабриката, ние влизаме в едно голямо помещение, в което работят дърводелци и бояджии. Н. Фурнаджиев, МП, 107. Поминуам, наминуам / и за Грозда опитуам / къде седит калеш Грозда бояджия / да ми вапцат два байрака. Нар. пес.,. СбБрМ, 445.
— От тур. boyaci.
БОЯДИ`САМ. Вж. боядисвам.
БОЯДИ`СВАМ, -аш, несв.\ бояди`сам, -аш, и (диал.) бояди`ша, -еш, мин. св. бояди`-сах, св., прех. Придавам определен цвят на нещо с боя; оцветявам, обагрям. Кака Вела боядисвала прежди за шарена черга. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 215. Проснеше ли свое халище на земята, все едно, че постилаше цветна поляна. Сама предеше вълната, сама я боядисваше — с разни треви, кори, листа, корени. А. Дончев, BP, 157. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Те навярно бяха боядисвали лачените ботуши, които., лъщяха като огледала на слънцето. Ст. Чилингиров, ХНН, 229. Тороманова беше боядисала русата си довчера коса в най-обикновен кестеняв цвят. П. Вежинов, СО, 92. Цяла неделя подканяхме мама и тя цяла неделя ни обещава, че ще ни направи козунаци и ще боядиса яйца, щом остане свободна. Ст. Чилингиров, СБД, 50. боядисвам се, боядисам се и бояди`ша се страд. и възвр. Някога съществуваше обичай да се боядисват яйца за Великден и да се чукат с тях млади и стари за здраве. Св. Минков, ПК, 18. Тъй днес вий знаете, че е на мода нашите госпожи и госпожици да са боядисват тъй добре, щото за това има и особити думи. Ч, 1875, бр. 10, 445.
БОЯДЖИ`ЙСКИ
БОЯДИ`СВАМ СЕ несв.; бояди`сам се св., непрех. 1. Обикн. за тъкан, материя — мога да придобия друг цвят, поддавам се на въздействието на бои, багрила, оцветяващи вещества. С новата боя преждата се боядисва много добре. А Косата ми този път не се боядиса равномерно.
2. Прен. Променям партийната си принадлежност или убежденията си с користна цел. — Покрит въглен? — ще махне Салчо. — И в училище си беше такъв. Уж едър, бабад-жанка, а мушморок. Ето ти го, побърза да се боядиса! Той, дето си клатеше краката, се писа комунист, а аз, фабричният работник открай време, съм никакъв... Б. Болгар, Б, 60.
БОЯДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боядисвам и боядисвам се. — Ти не се ядосвай, че ще изпоцапам... Нали знаеш, две боядисвания са равни на един пожар! То-нич, ГМ, 62. Там .. има само един апартамент... В него живее чичо Трифон, работник е, най—добрият специалист по боядисване на прежди... П. Вежинов, СО, 114.
БОЯДИ`ША. Вж. боядисвам.
БОЯЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е плах, несмел; страхлив. Често съм изпитвал, че на планините въобще човек е по-предприемчив, по-силен и по-малко боязлив. Ив. Вазов, Съч. XVI, 20. И той остана да се върти около пристанището сам, боязлив и наплашен, гледаше с подозрение всеки войник. П. Спасов, ХлХ, 423. Калугерките плават към Южна Америка, дето ще изчезнат навярно зад стените на друг манастир, все тъй боязливи като прилепи, които бягат от яркото пъстроцветие на живия живот. Св. Минков, ДА, 40. 2. Който изразява нерешителност, плахост. Към вратата се приближиха нечии стъпки и се чу боязлив и уплашен глас: — Доброми-ре, ей, Добромире! Ст. Загорчинов, ДП, 478. В тихия, малко боязлив тон на Любенова
БОЯЗЛИ`В
924
