от архангел Гавриил, че ще роди син божи; благовест. Тогава е света Дева оставила храмът и преминала в Назарет, в Йосифовът дом, и наскоро след това тука е добила благовестие, че от нея ще ся роди изкупителят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 231. А по глъбнатините [на църквата], надвесени над дъбовите столове за миряни, блестяха мраморни изваяния; гълъби, които носят в уста благовестието в образ на дълга изписана лента. Н. Райнов, КЦ, 48.
2. Разш. Добро, радостно известие; благовест. Низ — по село скупом ходят / китни млади коледари, — / сиромаси и боляри / с благовестье да споходят / и наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Сега в Липец и Змиево, в Бориково, Бачибук, Вълчан и Кошница, навсякъде с нетърпение очакват да зазвъни Лишковият звънец — оригиналното благовестие, че е пристигнала смолянската кинотройка. Н. Хайтов, ПП, 134. Евангелието на Исуса Христа наистина е славното благовестие на блаженаго Бога, защото то открива духа святаго. ИЗ, 1877, 1881, 346.
БЛАГОВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благовестник (в 1 знач.). За княз Бенеамина издълба Зноб потир от оникс, .., а по него всече молитвата за осветяване на виното. Долу пък, около подставката, с цветна глеч са изписани знаците на четиритях благовестители. Н. Райнов, КЦ, 96. Ангел благовестител.
БЛАГОВЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. В християнската религия — ангел, който носи добра, блага вест; благовестител. На утрення износи ся евангелието за целувание. Евангелието изображава Исуса Христа, священик — ангел благовестник, а народът, който целува — мироносиците и апостолите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 81.
2. Разш. Човек, който носи добра, блага вест. Борит, велик благовестник на мира, докле работяше за прехраната си като прост ковач, научи осъмнадесят стари язика и двадесят и два нови европейски наречия. Й. Груев, СП (превод), 92.
БЛАГОВЕ`СТНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която носи добра вест. • Разш. Святославу беше твърде мъчено да живее без война, а особито в такова време, кога священата птица щрък и други сладкопойни птици и лястовици благовестници преселят ся откъм райските страни, за да развеселят Скитската земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод),* 33-34.
БЛАГОВЕСТЯ`. Вж. благовестявам.
БЛАГОВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; благовестя`, мин. св. -и`х, св. и несв., прех. Остар. Книж. 1. Рел. Според християнската религия — нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захарин за бъдещето раждане на сина му, .., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103.
2. Разш. Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: „Помена Бог дом и род царей българских и поела мя с заповед да благовестиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асеня.“. Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовестявам се, благовестя се страд. И днес е [старобългарският език] църковен език на доста славянски племена. На него най-първо ся благовестила евангелската истина на прадедите ни и на други някои славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, VI.
БЛАГОВЕСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовестявам и от благовестявам се.
БЛА`ГОВЕЦ, мн. няма, ж. Разг. Благовещение. Мина Благовец, Лазарица, Цветница. Все хубави празници, весели, пролетни. Д. Талев, ЖС, 414. Наближи пролетта. Грижите на овчарите по зазимяването на добитъка стават по-големи: .. Пък и колко други залиси .. Заговелки, Благовец, Мартеници. П. Росен, ВПШ, 155.
БЛАГОВЕЩЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Християнски празник — 25 март (деня, в който архангел-вестител съобщил на Дева Мария, че ще роди син божи). Премина зимата и настана пролет. Беше Благовещение. П. Хитов, МП, 43.
БЛАГОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който има приятен, хубав вид; миловиден. Еленчанки, благовидни, умилни, в женствеността имат дарби обилни. П. Р. Славейков, Сл, 75. Тъй като аз имах най-благовидната и все още детска физиономия и единствен от групата бях обут в сандали, на мене възложиха да вляза в сладкарницата. П. Незнакомов, МА, 93. Благовидното лице на Тенев потъмня, устните му се свиха. Ст. Марков, ДБ, 143.
2. Обикн. за отказ, причина, предлог и под. — който е подходящ, убедителен за случая, като често прикрива някакви други подбуди или истинската причина; приемлив. Извиняваше се с разни причини, които Цонка намираше благовидни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 101. Станах, за да оставя чашката от изпитото кафе, и така намерих благовиден повод да се отскубна от бъбривата баронеса. П. Славински, ПЩ, 62. На два пъти му писах да ми изпрати парите по бай Николчо Сирков… Все благовидни откази! Ст. Дичев, ЗС I, 631. И доброволно заявих, че ще остана в Пирина още малко време, додето
