Page:RBE Tom1.djvu/704

От Читалие
Версия от 02:28, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


О Белтъчно вещество. Белтък1 (във 2 знач.). Белтъчните вещества са сложни химически тела, влизащи е състава на продуктите от растителен и животински произход. Б. Банков и др., ВВ, 6.

БЕЛТЪЧИНИ мн., ед. (рядко) белтъчина, ж. Биол. Хим. Белтък* (във 2 знач.). Името на тази група органични съединения (белтъчини, белтъчни вещества) произлиза от най-обикновения, най-типичния и най-общодостъпния им представител — яйчения белтък. Хим. УП кл, 1950, 136. Тестените ястия помагат за образование на тлъстини; а белтъчините — на месо. Ч, 1872, бр. 13, 665.

О Прости белтъчини. Биол. Хим. Протеини; прости белтъци. Сложни белтъчини.

Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъци. Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди. Хим. VII кл,

1950, 138. ^

БЕЛТЪЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който съдържа белтъци, белтъчини, напр.: белтъчно-маслен, белтъчно-витаминен.

БЕЛУДА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуна, белушка2. Краво лъо, краво белудо! Нар. пес., СбВЧ, 309.

БЕЛУНА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белушка2.

БЕЛУШКА1 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Шарка като шевица на риза в народна носия. А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата- по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни. Т. Влайков, Пр I, 64. // Разш. Шарка. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки и пеперушки, щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите седемдесет и седем години! Л. Каравелов, Съч. П, 138. 2. Извезана риза.

БЕЛУШКА2 ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белуна. • Обр. Делю Грозданки думаше: / — Грозданке, ояла бе-лушко, / Грозданке, вакла ваклушко. Нар. пес., СбВСт, 168.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,

1951.

БЕЛУШКА3 ж. Диал. Съд за вино от бяла глина.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. . .1951.

БЕЛФЛЬОР, мн. няма, м. 1. Сорт ябълка с форма на дюля и бледожълт цвят. 2. Плод от този сорт ябълки. Млечният път се протяга като навита дръжка на кошница, пълна с нашенски .. оелфлъори, а краищата й опират върховете на двете

БЕЛТЪЧИНИ

планини. Кр. Григоров, ОНУ, 181. О Белфльор китаика. Сорт ябълка, получен от кръстосване на белфльор и ябълка-китайка.

— Фр. belle-fleur.

БЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Белезник; бе-лекче. Иодговориа двамина джандаре: / — Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде, / тебе ли викат дели Мехмеде, /. ./ Тие му вързаа белите раке, / белите раке с ляани белчета. Нар. пес., СбВСт, 304. Бекярче деликанлио, / не си ли лежал в апцана, / не си ли носил белчета, / не си ли кован в железа. Нар. пес., СбВСт, 156.

БЕЛЧИ`Н м. Диал. Бял овен.

БЕЛЧУГ, мн. -зи, м. Диал. Метална халка, с която обикновено се привързва мечка, свиня и др.

— Първобълг.

БЕЛЬО, мн. няма, ср. Събир. 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден. Д. Димов, Т, 150. В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун. Сл. Трънски, Н, 184. — Аз тука винаги се качвам с панер прано бельо. На тавана суша дрехите. Д. Кисьов, Щ, 291. Дамско бельо. Бебешко бельо. Трикотажно бельо. 2. Чаршафи за легла, завивки и калъфи за възглавници. В хотелската стая, където се срещаха за втори път от два дни, тази сутрин беше душно. От нечистото бельо на кревата се разнасяше тежък дъх на човешка пот и евтин пазарски парфюм, напръскан там през нощта от някого. Кр. Велков, СБ, 6. Как ще отговарям сега за бельото? Полицаите са го задигнали още същата вечер. Нали тогава се учудиха, че имам много чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 187. Сменявам бельото на леглата. Д Спално бельо.

— Рус. белье.

БЕЛЬОВИЦА ж. Диал. Сорт круша със светложълт цвят; беленка2. — Кое ще сечеш? — допълнително запита леля .. — Крушата, кое. Бельовицата на Върли дол... Г. Краев, СбСт, 134.

БЕЛЬОВКА ж. Диал. Сорт слива с бе-ложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, беленка2.

БЕЛЯ1, -иш, мин. св. бели`х, несв., прех. 1. Слагам на слънце или в белина бели памучни тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; избелвам. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите, — дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съх

БЕЛЯ1