П. Тодоров, И I, 28. По тая морава стринини Герговичини, кога перат, си белят дрехите. Т. Влайков, Съч. II, 205. Бели Генка бяло платно, / Гено ле, Генке, бяло платно. Нар. пес., СбНУ XLVI, 163.
2. Нар.-поет. Правя бял с миене; мия. Станка, Стана хубава, / на бял камък станала / накрай бяла Дунава, / бяло лице белила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 99.
3. Остар. Мажа с белило; белосвам. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да н’ белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373.
4. Диал. Мажа с вар; варосвам. Беля стената. Н. Геров, РБЯ I, 99. беля се. I. Страд. от беля. От преждата тъчат платно. Но защото платното, щом като се изработи, не е дотолкова бяло и чисто, то по един друг начин се бели. К. Смирнов, З, 99. II. Възвр. от беля във 2 и 3 знач. И за да бъде още по-хубава, тя се белеше, червеше си устните, пудреше се и час по час излизаше на брега и оттам се оглеждаше в блатото. Елин Пелин, ПР, 31. — Със белило да се белиш, / със червило да се червиш, / с огледало да се гледаш, / със илядо да се нижеш. СбВСтТ, 616.
◇ Беля белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. „Много си весел, бе!“ — каза милиционерът. — „Документите за правоуправлене!“ Дадох му ги. Разтвори книжката, .., и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-натам. И. Петров, Озап., 71.
БЕ`ЛЯ2, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. Очиствам, махам външната обвивка (кожата, кората, черупката, люспата и под.) на нещо; лющя, люпя. Малкият пое яйцето, удари го внимателно върху ведрото и почна да бели черупката му. А. Каралийчев, НЗ, 24. После бели картофи, като си изпреряза пръстите да смъква само тънката кожица, както му напомняше час по час чорбаджийката.* О. Василев, ЖБ, 99-100. Като оберем кукуруза, там събираме седянка, та белим масурите и отводът тогава гърми от смях и песни. Т. Влайков, Пр I, 3. До трактора с омаслени ръце белеше слънчогледови семки по-малкият син на Пантелей. А. Гуляшки, МТС, 201. Сърните нанасят големи повреди на дърветата не само като изяждат пъпките им, но и когато белят кожата на рогата си. П. Петков, СП, 46. Беля салам. Беля ябълка. Беля круша. Беля лук. беля се страд. Бих ви научил как се вари в опушено котле рачешка чорба, как се пече рачи гръб, как се смуче рачи крак и как се бели рача опашка, но думата ми сега е за съвсем друга история. О. Василев, СбХ, 136. беля си възвр. Беля си ябълка. Беля си яйце.
БЕ`ЛЯ СЕ несв., непрех. Разг. Пада горният слой на кожата ми; лющя се. Хубаво е на плажа .. Два часа съм спал — и по гръб, и по корем, и настрани, та съм се зачервил целият като репон .., след което на третия ден започнах да се беля. Белих се пет дена и сърбежът от беленето така ме изнерви, че лекарят ми предписа да ловя риба с въдица за успокоение. Тарас, СГ, 16—17. // За горен слой на кожа — падам, лющя се. Щом рогата получат окончателната си форма и големина, кръвта престава да нахлува в покриващата ги кожа. Тя изсъхва и започва да се бели на ивици. П. Петков, СП, 50.
БЕЛЯ`, -и`ш, мин. св. бели`х, несв., прех. Диал. Създавам неприятности, главоболия на някого; безпокоя. Работа много .. За колелетата три пъти от заран насам е идвал съседът му Пени .. Бели го и Паздеря — баджанакът му, , . , — за едно нищо и никакво рало. Ц. Церковски, Съч. III, 212. Стига са ходиле да белят света и да разплакват нашата сиротиня. К. Петров, СТ, 46.
БЕЛЯ` ж. Разг. 1. Неприятност, беда.* — Ето ти беля! Със самолет избягах от нашите критици, пък тук, в Тимишоара налетях на техен колега! Г. Белев, КР, 57. Прищипала си пръстчето с играчката. Аз я предупредих, че ще стане някоя беля с това автомобилче. П. Незнакомов, БЧ, 91. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / Само хора ходят / горе в планината! СбР, 71. За беля пък се случи — ние пет комунисти на пет различни краища на селото сме пръснати… П. Вежинов, BP, 179. // Грижа. То не е една беля. Трябва и кухня да им пригодим, снабдяването да осигурим. Кр. Григоров, ПЧ, 136. Притрябвал е лели ти Гени Гето Драгулчето. Че си нема тя една беля на главата. Т. Влайков, Съч. II, 2. Малки деца малка беля, а големи — голяма. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
2. Пакост, щета. Да се закачиш с него, веднага изнася главня да ти пали сламата. Що чудесии, що бели правеше. Кр. Григоров, Р, 58. Прищипала си пръстчето с играчката. Нека ги [комитите] изловят, нека ги избият, да миряса светът от них .. — Какво — викна глухо Ванков и кръв бързо нахлу по врата и лицето му. — Иска да ги предаде ли? Той е луд! .. — Ще направи беля тоя вещер, голема беля ще направи. Д. Талев, И, 441-442. Сит вълк по-големи бели прави. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.
3. Като прил., неизм. Неприятен, опасен. — Бай Стояне, хем внимавай, да не би да пиеш от манерката? По-добре хвърли я, тя е заразена .. — Беля работа — казва той. Л. Стоянов, X, 23.
◇ Вземам (взимам) си / взема си (навличам си / навлека си, докарвам си / докарам си, турям си / туря си, турвам си / турна си) беля на главата; вземам (взимам) си / взема си (навличам си / навлека си, намирам си / намеря си, докарвам си / докарам си, хващам
