корист, синко... На тоя бог се кланя и вуйчо ти Слав. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. О, алчни пастири, не сте ли ви по-лоши от езичници гнусняви? Ваш бог не е ли златния телец? К. Величков, АД, (превод), 169. 3. Като междум. боже и в съчет. боже мой, боже господи, боже божичко, леле боже, о боже, боже милостиви, господи боже (мой). При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление, учудване. Боже мой, колко е хубаво тука! И. Йовков, ВАХ, 47. „Боже, мой, какъв мил поглед!“ си помисли Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. [Янините дружки] нахвърлиха се те при нея у градинката да гледат, да питат,.. —Яно мари, боже, Яно!... Отгде взе ти латинка?... Я вижте, какви хубави латинки!... Ц. Церковски, Съч. III, 74. б) Недоумение, изненада. Боже господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 383. „Боже, а навън вече се здрачило!“ Йв. Вазов, Съч. XXVII, 18. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие?Др. Асенов, СВ, 42-43. в) Безпокойство, тревога, страх. Въстание, боже! Надеждата не е изгубена!... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 183. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю.. — Веднага! Незабавно!... Ах, боже, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Боже, какво ми прилоше изведнъж. Елин Пелин, Съч. III, 125. Боже господи! — каза тя. — Чичо Митуше, какво правиш? Защо си станал? Бива ли да излизаш, болен човек...Й. Йовков, АМГ, 156. Боже, боже! Двайсет деня да ми не пише! Ив. Вазов, Съч. XII, 70. Хай, боже госпд-ди!... Какво стана... Човек ли убиха?< Й. Йовков, Разк. I, 114. г) Отчаяние, мъка. Как ще се живее тука, боже мой? К. Величков, ПССъч. I, 32. Боже милостиви, боже милостиви; защо ме не прибереш! Елин Пелин, Съч. III, 71. Ужасът на вчерашния ден премина пред мене, като тежък кощмдрен сън. Боже мой, и днес пак същото! Й. Йовков, Разк. И, 151. д) Недоволство, възмущение. < Их, боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата. Елин Пелин, Съч. II, 16. Това е ужасна и гнусна клевета!... Боже, боже, боже! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. О Бял бог. Книж. Славянско езическо божество, носещо добро, щастие и успех, което след покръстването е отъждествено с новия, добрия Бог, новородения Йсус Христос. Бял бог бил бог на светлината и владял денем.Д. П. Войников, КБИ, 17. Мали бог; млада бога. Диал. Новороденото дете Исус Христос; божич.
> Ако е рекъл бог вмет. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. —
53 Речник на българския език, т. I
Не бой се, аз съм жив, и, ако е рекъл бог, ще живея — няма да загина тук. Ил. Блъсков, ДБ I, 62. А ако е рекъл бог, те утре ще си додат. Ч, 1870, кн. 5, 150. Бога ми; вярвай бога. Обикн. вмет. Възклицание при уверя-ване, че нещо, за което се говори, е истина. Любите вие паричките и знаете да ги печелите. Никой като вас, бога ми... Д. Талев, ГЧ, 172. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. Ти какво, за ахмак ли ме взимаш? Или си търсиш белята, а? Пеши от Од-жак? Друго! — Вярвай бога, ага, преди три месеца сме тръгнали. Не виждаш ли ни хала? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 405. Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. А отроците няма кому да се оплачат? Бог високо, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко!М. Марчевски, П, 267. Бог да прости някого. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек.Друга беше майка ти, покойната, бог да я прости и вечна и почивка на място злачно и покойно. И. Йовков, ВАХ, 67. Бабичката му — бог да я прости — починала тая зима. Л. Стоянов, X, 16. <Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин, Съч. III, 29. Бог знае какво. В отриц. изр. сне или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикновено незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо, което заслужава внимание, или нещо неголямо, или неприятно, лошо. А бе, какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог знае какво е станало... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. Аз съм уволнен и нямам пари, пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, ИК III, 47. Бог знае какъв. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За качество, което обикновено незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен. Защо на мъжете да е позволено всичко, защо аз да мога да мина през разврата — (той особено силно наблягаше на това аз и разврата, сякаш искаше да се представи за бог знае какъв грешник) — а едно момиче да не може...Г. Райчев, Избр, съч. I, 179. Боже опази. Разг.;Да пази бог. Разг.; Боже съхрани. Старин.; Храни боже. Старин.; Пази боже. Разг.Възклицание, което се употребява: 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано. А кого препоръчва тя? — Пълзухин.. Директорът престана да яде. — За нищо на света! — повтори той. — Боже опази! ВН, 1960, бр. 2610, 4. Нова къща и млада булка, боже опази. П. Р. Славейков, БП I, 317.
