Page:RBE Tom1.djvu/803
издържам бедния ни дом, беше толкова силно, че всичко друго бледнееше! А. Михайлов, ДШ, 76.
БЛЕДНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е малко бледен; възб-лед. Миловидни моми доста, но красиви ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дъл-голики. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Над тоя гроб стои млада жена, облечена в черни дрехи, кои показваха и правяха лицето й още по-бяло, бледникаво, тъговито и милозливо. Ил. Блъсков, ЗК, 3. А и месечинката в това време изплува иззади корията ясна и пълнолика и разля по всичката божа земя своите златисти зари, своята светлина мека и слаба инак, и бледни-кава, ала заедно с това и упоителна, и мила, и прекрасна.Т. Влайков, Съч. I, 1941, 108.
БЛЕДНИКАВИНА` ж. Остар. Бледност, бледина. Лицето му покриваше мъртвешка бледникавина. Ил. Блъсков, ЗК, 222.
БЛЕДНИНА` ж. Бледност. Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха. Г. Караславов, ОХ IV, 528. Той стопи се. Лицето му / бледнина покри го: / гаче болест, зла, неверна / Цека изсуши го. Ив. Вазов, Съч. IV, 27. Той гордо склопи очи уморени: / Лице му смъртна бледнина покри. К. Христов, Мис., 1894, кн. 6, 550. Придошлата Тополница, отразила бледнината на новия ден — втория ден на Революцията, — дъхаше свежест. Л. Стоянов, Б, 92
БЛЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бледен; възбледен, бледи-чък. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб, с хлътнали очи и тънко вратле. К. Калчев, ПИЖ, 46. — Горката Аничка! Такава бледничка, няма капчица кръв. Й. Йовков, ОЧ, 105.
БЛЕ`ДНО` . Нареч. от бледен (в 3, 4 и 5 знач.); бледо. Чакаше! ... Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Знам, че бледно ще възпея / хубостта на тоя час, / че за тая епопея / треба Омир, Пушкин, Тас. Ив. Вазов, Съч. I, 81.
БЛЕ`ДНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: бледо-, напр.: бледнозелен, бледножълт и ДР-
БЛЕ`ДНОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Бледолик. Когато вървиш из петербургските улици, често срещаш бледнолики стригани моми, с умно изражение в лицето. Йв. Вазов, Съч. XVI, 161. Около знамето и блед-ноликий млад / войвода буйна се дружина бе веч сбрала. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 136.
БЛЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от бледен; бледост, бледнина, бледнота. Благородното му лице, обляно със ст-радалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупу-ваше непобедимо сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. Хубавото му лице бе весело и по него нямаше бледността на страха. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Смъртна бледност премина по лицето му, очите му гледаха вторачено и строго. Й. Йовков, Ж, 65-66. Върху клетите й мършави бузи се появи лека руменина, която веднага се замести с предишната мъртвешка бледност. Д. Димов, ОД, 34.
БЛЕДНОТА`, мн. няма, ж. Рядко. Бледност, бледост; бледнина.
БЛЕ`ДО нареч. 1. Едва доловимо; вяло, слабо. Тя никога не се смееше с висок глас,., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Елин Пелин, Съч. III, 18.
2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. — Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден.. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо. П. Вежинов, НС, 139. В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.
3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия,., които ние съвсем бледо скицираме. Ст. Даскалов, СЛ. 243.
БЛЕДО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: бледорозов, бледовиолетов, бледо си ни др.
БЛЕДОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Малко блед, бледичък; възблед. След него идваше Стефан Стамболов заедно с висок широкоплещест, но малко бледоват мъж. В. Геновска, СГ, 243.
БЛЕДОЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има неярък жълт цвят. Едра жена е леля Кина, но тялото й е отпуснато и безволево, а лицето й — бледожгьлто и подпухнало от ракия. В. Пламенов, ПА, 114.
2. Като същ. бледожълто ср. а) Неярък жълт цвят, неярка жълта боя. Димитър извади мекия калем и прерисува една жена .. Роклята на жената той покри с блед керемиден цвят, а лицето и ръцете — с бледожълто. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък жълт цвят. Обичам да нося бледожълто.
БЛЕДОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледа кожа. Аз крачех унило до плочни-ка, измъчван от две тревожни мисли — ще
