бекяра можем да бутнем вътре. В. Нешков, П, 172.
— От араб. през тур. bekar.
БЕКЯРИН, мн. бекяри, м. Разг. Бекяр.
— Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво— .. -Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти, Божиле. ... Божия само изпъшкваше и опираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Море, нека те враг носи. .. пуста оса, що си се навъртела, като стар бекярин край моминско хоро! В. Георгиев, Избр. разк., 284. — Изжениа са, мър мила мамо, мойте и`ъкрани, / съл аз останах — ерген бекярин. Нар. пес., СбНУ XXV, 102.
БЕКЯРКА ж. Разг. Неженена жена. После щеше да натовари кушетката в една каручка, на кушетката — Валентина, и хайде в общежитието, при бекярките, при кака Мара... К. Калчев, СТ, 46.
БЕКЯРЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Бекярство; ергенлък. — Да ви кажа: и тъй го мислих, и инак, токо го реших. — Пословицата казва: „Или рано са наяж, или рано са ожени.“ — Стига толкоз бекярлък. Д. Войников, КЦ, 55.
— Тур. bekarlik.
БЕКЯРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който е на бекяр, който е свързан с бекяр; ергенски. Вместо да си нареди живота, цял ден тича по събрания, по заседания, .., а вечер, като се върне в малката си бекярска стаичка, нито печката му запалена, нито вечерята му сложена — нищо! М. Марчевски, П, 109. От сития обед, .. , бях, тъй да се каже, понатежал за сън. Оставаше ми да се обтегна в стаята върху бекяр-ското легло на Данила. Н. Попфилипов, РЛ, 136. Цялото огромно българско население в столицата [в Цариград] било мъжко, ергенско, бекярско. Имало само няколко семейства. Т. Жечев, БВ, 8. Бекярска квартира. Бекярско общежитие.
2. Присъщ, свойствен на бекяр; ергенски. В дома на Антон Страшимиров можеше да се отиде по всяко време. Семейството, което нямаше деца, живееше почти на бекярски начала. К. Константинов, ППГ, 143. Леле боже, чужбина безкрайна, / ябана незнайна; / леле гурбетчийство мило, / бекярско теглило! Ц. Церковски, Съч. I, 154.
БЕКЯРСКИ нареч. Разг. Както бекяр, по бекярски начин; ергенски. — Няма да я карам все бекярски — намислил съм тук в месец-два булка да си доведа. А. Гуляшки, ЗР, 199-200.
БЕКЯРСТВАМ и БЕКЯРСТВУВАМ,
-аш, несв., непрех. Разг. Бекяр съм, живея като бекяр; ергенувам. Младен ще се ожени, няма все да бекярствува. Г. Крумов, Т, 25.
БЕКЯРСТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствам; бекярствувам.
БЕКЯРИН
БЕКЯРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Положение, състояние, живот на бекяр. Дотегна му бекярството.
БЕКЯРСТВУВАМ. Вж. бекярствам.
БЕКЯРСТВУВАНЕ мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствувам; бекярстване.
БЕКЯРЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бекяр; млад бекяр, ергенче. Тръгнала мома за вода /със две стомни шарени. /../ А след нея бекярче: / „Постой, моме, почакай, / водица да са напия, / сърцето да си разлада!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.
БЕКЯРЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Бекярство, бекярлък. Веке ми се сдодеало / от товаа бекярщина, / само легни, само стани, / со ръцеве во пазуи. Нар. пес., СбБрМ, 397.
БЕЛ1, белът, бела и белят, беля, мн. белове и бельове, м. Диал. Рибица, филе. Че може ли, бе Спиридоне, в такова топло време тлъсто месо, а?. . Взех си от беля. Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Бел пастърма.
— Тур. bel 'хълбок, филе'.
БЕЛ2, бюлът, б1ела, мн. белове, след числ. бела, м. Диал. Права желязна лопата за копаене на земя; лизгар. Бързо дойде до гроба на погребания преди осем дена богат търговец и започна да го разкопава с бел, който бе скрит под плаща, (превод), ВН, 1964, бр. 3857, 4. Моята неугледност се подсилва и от ръцете ми — това сякаш не са ръце, а ковани лопати, същински белове. А. Гуляшки, ЗР, 45.
— Тур. bel.
БЕЛ3, белът, бела, мн. няма, след числ. бела, м. Физ. Единица за измерване силата на звука.
— Англ. от собств.
БЕЛА ж. Диал. Беля. — Една момичка имам болна .. Сполай на Бога — прехранваме с$. CflMO да не беше ни се случила таз бела. И. Йовков, ВАХ, 110-111. Една бела не е бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Една бела води друга. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Малко ум, много пари, голяма бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БЕЛАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена, момиче, които правят пакости, бели. Голяма бе-ладжийка си.
БЕЛАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Мъж, който прави пакости, бели. Голям белад-жия, пак счупи чаша от сервиза.
БЕЛАДОНА ж. Книж. 1. Отровно многогодишно тревисто растение с яйцевидни листа и единични виолетови или жълти цветове, с лъскави черни или жълти зърнести плодове, което се използува в медицината и козметиката; старо биле, лудо биле. Atropa belladonna. Пътят се виеше сред тях [дърветата], прашен, с упаднали коловози; от двете му страни цъфтяха лайка, жълт и червен кантарион, беладона. Г. Марковски,
БЕЛАДОНА
