Удостоените с царски берат лица бяха високо привилегировани и много почитани. П. Росен, ВПШ, 55. Сетне излизаше в двора с тежката, малко тромава походка на мемлекет-чорбаджия, .. с ален фес на главата — като същински турчин, понеже имаше берат от султана за неприкосновеност. А. Христофоров, А, 204. Имаме си берати за търговия във Влашко с печата на Пазвантоглу, всичко е наред. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301-302. Всеки феодал получавал от султана документ (берат), в който се определяло кои данъци и налози ще събира той. Ист. X и XI кл, 99. На 4 Априлия ся издаде царский берат за припознавание на българский екзарх. Лет., 1874, 286-287.
— От араб. през тур. berat.
БЕРАТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Истор. Който е снабден с берат. Пристигиналият* бе Хаджи Петър от Котел, царски доставчик, бератлия. П. Росен, ВПШ, 55.
— От тур. beratlı.
БЕРА`Ч м. Човек, който бере плодове, прибира реколта и др. Сега долината беше оживена от берачите на плодове. Г. Белев, КР, 80. На пътя, край лозето, е пуснат корабът. Берачите пълнят кошници, изсипват ги във високото корито. К. Петканов, СВ, 175. Берачи на череши.
БЕРА`ЧКА ж. Жена берач. На горния край на лозето се наредиха берачките с кошници, направиха кръст и се наведоха да берат. К. Петканов, СВ, 181. Розите цъфтяха в надпревара. Но в надпревара и берачките късаха техните цветове. Ст. Станчев, ПЯС, 24.
БЕРБА`НТ м. Простонар. Руг. Бербантин.
— От ит. birbante, през рум. berbant.
БЕРБА`НТИН, мн. бербанти, м. Простонар. Руг. Негодник, мошеник; бербант. Ни в туй време, ни в онуй, ще го видиш иде си от махлата, помъкнал, повел с себе си някой бербантин, някой чапкънин. Ил. Блъсков, ПБ И, 64. -Тия хора не се срамят, като лъжат .. — Знам. .. Бербанти! Срам те е да се кажеш, че си българин. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 87.
БЕРБА`Т неизм. прил. Простонар. Мръсен, изцапан. — Направи ми бербат файтона, мръсника! — ругаеше файтонджията. Челкаш, ОП, 31.
◇ Бербат Мария. Диал. За мръсен, нечист човек.
— Перс. през тур. berbat.
БЕРБЕ`Р м. Остар. Берберин. — Охо! Той се бръснал сабахлем! — заяде се бай Къньо. — Хич не гледа, че хора го чакат тук, че гости са дошли, ами ходил на бербера да се маже с ливанто. С. Северняк. ОНК, 114. Оттук стана Разделина, / да отиде на бербера / си обричи руса коса. Нар. пес., СбБр М, 432.
— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р.
БЕРБЕ`РИ мн., ед. (рядко) бербер м. Група народности, които съставляват основното население на част от Северна Африка (Тунис, Мароко, Алжир, Либия). В Атласката област и в областта Сахара живеят араби и бербери, които спадат към бялата раса. Геогр. V кл, 70.
БЕРБ`ЕРИН, мн. бербе`ри, м. Остар. Бръснар. И селяните бяха забелязали — .. — че най-напред инспекторът ще се отбие у Атанаса берберина, ще се избръсне хубаво и тогава ще отиде в училището. Й. Йовков, ПГ, 77. Денят е съботен. .. Пред вратите наполиват и помитат, берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улицата легени сапунена вода. К. Константинов, ПЗ, 90. Има много мъже по градищата, които ся не захващат за работа, догдето не викат берберин да ги обръсне. Д. Фингов, Лет., 1873, 79. Кога ойдоа на баня, / Богдана стана берберин, / сите войници избричи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 311.
— Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белбе`рин.
БЕРБЕ`РКА ж. Остар. Жена на бръснар.
БЕРБЕРЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бръснарство, берберство. Беше се научил от другите работници сам да се бръсне .. — Къде си изучил берберлъка? — попита Фатма от печката. Б. Несторов, АР, 126.
БЕРБЕ`РНИЦА ж. Остар. Бръснарница. Там, .., имало малка берберница. В нея един ден влиза и сяда пред огледалото Левски. Бръснарят още не бил го сапунисал и на вратата се показал с покашлюване един онбашия. П. Мирчев, К, 22. Старец на Янка думаше: / — „Не плачи, Янке, не тъжи, / .. / Ази рано ще да стана / и на берберница ще ида.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1069.
БЕРБЕ`РНИЧКА ж. Остар. Умал. от берберница; малка берберница, бръснарничка.
БЕРБЕ`РСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до бербер, берберин; бръснарски. Отворих очи, когато Агоп плисна от берберския си жълт леген няколко шепи вода на лицето си. Ст. Чилингиров, ХНН, 155.
БЕРБЕ`РСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бербери. Берберски племена. Берберски носии.
БЕРБЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Бръснарство; берберлък.
БЕРБЕ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бербер и от берберин; млад бербер. Айде ме, тате, заведи / доле у нова чаршиа / при това младо берберче, / главата да ми обриче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 191.
БЕ`РВАМ, -аш, несв.; бе`рна — еш, мин. св.
