чрез неволно движение, сочел, че той иска да са отстрани от убийственият пек на огънят, царския щик на солдатина са забивал в месата му. З. Стоянов, ЗБВ III, 305-306.
2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. Елин Пелин, Съч. I, 68. Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. А безкръвните му уста обаждаха автоматично и безсъзнателно с ленив и уморен глас за хиляден път съдържанието на картините. Ив. Вазов, Съч. IX, 122.
3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията. Д. Благоев, ЛКС, 102-103. Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия. СбС, 104.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. 1. Отсъствие на съзнание, на способност да се мисли, да се контролират постъпките. В цялата му физиономия се отражаваше само едно смущение, смайване, някаква безсъзнателност, нищо друго. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129.
2. Остар. Безсъзнание, несъзнание, несвяст. В дюгенът на Даскалът намерихме само един селенин, пиян до безсъзнателност. З. Стоянов, ЗБВ II, 153.
БЕЗСЪ`ЛЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Книж. Който става без сълзи, без плач. Безсълзно ридание. Безсълзна раздяла.
БЕЗСЪ`ЛЗНО нареч. Рядко. Книж. Без сълзи, без плач. Изплака безсълзно мъката си.
БЕЗСЪМНЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел. Ст. Дичев, ЗС I, 20.
БЕЗСЪМНЕ`НО нареч. Обикн. като вмет. дума или с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака. П. Михайлов, МП, 8. — Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел. Ст. Дичев,* ЗС I, 153. Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов. Т, 1954, кн. 4, 18.
БЕЗСЪМНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсъмнен; безспорност, очевидност.
БЕЗСЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи. М. Грубешлиева, ПП, 214. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Безсънни часове.
2. Поет. Който не спи, който стои буден. Дочула сякаш стъпките й, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина. Бл. Димитрова, Л, 181. Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали. Ем. Попдимитров, СР, 39. Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна.* / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар. Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91.
БЕЗСЪ`НИЕ, мн. няма, ср. Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието.* Ст. Дичев, ЗС I, 259. Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ. М. Кремен, СС, 65. — Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние. Ем. Манов, БГ, 112. Страдам от безсъние.
БЕЗСЪ`НИЦА ж. Безсъние. Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .., пушеше, кашляше. Д. Калфов, ПЮН, 17. Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .., мъчителни размисли. В. Андреев, ПР, 24.
БЕЗСЪ`ННО нареч. Рядко. Без сън, в будно състояние. Кратката лятна нощ я минах почти безсънно. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Безсънно цяла нощ пробдях, / безсънен ме зората свари. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 82.
БЕЗСЪ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на безсънен, безсъние.
