БЕЗСЪРДЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. Тогаз баба Въла, .., намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечщ чужда жена, която беше отнела сина й. Й. Йовков, ЖС, 117. Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен. Т. Влайков, ПР 1, 76.
2. Който изразява безчувственост, коравосърдечие. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин, Съч. II, 117. Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надпяваше да види повече привързаност в нея. Й. Йовков, Ж, 1920, 135. Безсърдечни думи.
БЕЗСЪРДЕ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Бездушно, безчувствено или безсърдечно, коравосърдечно отношение; бездушие, безчувствие, безчувственост, коравосърдечие. Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие. Ив. Вазов*, Съч. XXVII, 125. В погледа му се чете безсърдечие.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсърдечен човек. — Аз щях да се потрудя, при всичкото ми презрение към него, да го пипна и да му почета урок на този безсърдечник. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 111. Дядо Форьо не можеше да разбере упоритостта му. Кипеше от омраза. Гледай ти! Иска да измрат хората от глад! .. Ах, безсърдечнико! Ненаситнико! Вл. Полянов, ПП, 125.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНО. Нареч. от безсърдечен (в 1 знач.); бездушно, безчувствено, коравосърдечно. — Не каляйте така безсърдечно, господине, тия нещастни жертви. Ив. Вазов, Съч. VI, 86.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява или качество на безсърдечен; бездушност, безчувственост, коравосърдечност. Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. А около мене — няма жива душа. Стана ми много мъчно от тая харамийска безсърдечност. П. Росен, ВПШ, 111.
БЕЗСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Грам. Свързан в синтактично цяло без помощта на съюз, при който се осъществява свързване без помощта на съюз. Безсъюзни сложни съчинени изречения. Безсъюзно подчинение.
БЕЗСЪЮ`ЗИЕ, мн. няма, ср. Грам. Свързване в синтактично цяло на думи или изречения без помощта на съюз.
БЕЗСЪЮ`ЗНО нареч. Грам. Без помощта на съюз. Еднаквите приложения могат да се нареждат и безсъюзно: „всичко: души, сърца, умове…“ Л. Андрейчин и др., БГ, 254.
БЕЗСЮЖЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Литер. За литературно произведение — който е без сюжет или само с отделни сюжетни елементи. Преизвестно е, децата не обичат описателните, безсюжетните, статичните книги. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2.
БЕЗТА`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Нетактичен. Сетих се, че на вратата ми са звънили по всяко време — много сме безтактни и си звъним по всяко време! Ст. Сивриев, ЗСБ, 189. Бедният Груев се видя в чудо и биде принуден с писмо до Славейкова да осъди безтактния си хвалител и да каже, че той е съвсем чужд на дописката. Ив. Вазов, БП, 23.
БЕЗТА`КТНО нареч. Рядко. Нетактично. Постъпва безтактно.
БЕЗТА`КТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безтактен; нетактичност. — Хайде, хайде, нямам време — и стражаринът го тласна за рамото така, че Илийко заора по земята. Разбрал безтактността си, той се наведе и го повдигна, като заотърсва пепела от дрехите му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. Стремежът към светлото и хубавото не е угаснал в нея. Затова тя иска да опази чувството на момчето от грубите пръсти на еснафската безтактност. ФН, 1972, кн. 7, 7.
БЕЗТАЛА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който няма талант; бездарен. Посредствен художник е най-окаяното нещо: то е три пъти по-долу от безталантния занаятчия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 29.
БЕЗТАЛА`НТНО нареч. Рядко. Без проява на талант; бездарно.
БЕЗТАЛА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Липса на талант; бездарност. Противоп. даровитост, талантливост. Но тоя ненавреме подзет въпрос .. показа твърде нагледно, .., безталантността на младата генерация поети. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
БЕЗТЕГЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. При който не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху тялото сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Безтегловно състояние.
БЕЗТЕГЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма ж. Физ. Състояние, при което не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху това тяло сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Космонавтите много по-лесно и бързо могат да привикват към състоянието на безтегловност. Е, 1981, бр. 19, 4.
БЕЗТЕЛЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който няма тяло; безплътен, невеществен.
