Page:RBE Tom1.djvu/663
БЕЗСТРА`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безстрашен; безстрашие.
БЕЗСТРУКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Агрон. За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса, ОФ, 1950, бр. 1826, 2.
БЕЗСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма стъбло; безстъблов.
◇ Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis.
БЕЗСТЪ`БЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Безстъблен.
◇ Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus.
БЕЗСЪ`ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк, ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.
2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.
3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.
— Друга (остар. книж.) форма: безсо`вестен.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсъвестен, нечестен човек. — Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъвестник? Б. Болгар, Б, 132. Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие. П. Кисимов, OA II (превод), 125.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИЦА ж. Рядко. Безсъвестна жена.
БЕЗСЪ`ВЕСТНО нареч. 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — Това заптие лъже безсъвестно! — извика той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут. З. Стоянов, ЗБВ I, 390.
2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. Работи безсъвестно.
БЕЗСЪ`ВЕСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безсъвестен. Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .., ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители. Ил. Блъсков, КУ, 14-15.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е лишен от сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. З. Стоянов, ЗБВ I, 319. Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНО. Нареч. от безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. Думите му звучаха безсъдържателно.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. Изказването му се отличава със своята безсъдържателност.
БЕЗСЪ`ЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно. Д. Димов, Т, 636. Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с тояги и приклади. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение. Г. Стаматов, Разк. II, 126. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на* човеците, Л. Каравелов, Съч. II, 27-28.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНО нареч. Книж. 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, ..; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно. ИЗ, 1877, 1881, 176. После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, .. Ако безсъзнателно,
