ЗС I, 614. Пред мъжа, за когато [княгинята] забрави Христа, не се усещаше у себе си. Нетърпелива някога да го види, сега беше уморена и почти безстрастна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 96.
2. Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. — При царя, всички при царя — зашепна отец Герасим ниско над ухото на Теодосия, който все стоеше на коня, мълчалив и безстрастен. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател. Той .. изпитва едно или друго отношение. Псих. X кл, 6. • Обр. Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и ослепително, оставайки безстрастни към тревогите на хората. Д. Димов, Т, 364. На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян. Д. Дебелянов, С, 1936, 47.
3. Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му си остана безстрастно, както по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 288. Лилов продължаваше изложението си със спокоен, равен и безстрастен глас. Ст. Марков, ДБ,
БЕЗСТРА`СТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. Тресях се от негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие. К. Величков, ППСъч. I, 35. Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми. Д. Димов, ОД, 43.
БЕЗСТРА`СТНО нареч. Книж. Без проява на някакво чувство, отношение или интерес; безразлично, равнодушно, безучастно, индиферентно. Мария прие забележката безстрастно, с мъдрото примирение на човек, който разбираше неизбежния ход на събитията. Д. Димов, Т, 40. А в това време господинът наведе глава и полека произнесе — сега вече съвсем спокойно и безстрастно: — И аз обичам този писател. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. — Балерина от операта! Гледай какви крачка има! Ванко безстрастно гледаше снимката. М. Грубешлиева, ПИУ, 76.
БЕЗСТРА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безстрастен; безстрастие, равнодушие. Тука свършва света, твоя свят от безумни надежди / .. / Тука бурите спят. Само мир и безстрастност край тебе. А. Разцветников, Ст, 193.
БЕЗСТРА`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не изпитва страх, който не се страхува; смел, храбър. Противоп. страхлив, малодушен. Бурята бе много страшна, .. Гемиджията бе опитен и безстрашен, насочи гемията по дирите на вятъра и на петия ден ние се видяхме изхвърлени на брега. К. Петканов, П, 32-33. Димитър е и храбър, смел и безстрашен .. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12.
2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта. Д. Талев, ПК, 734. Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят. ОФ, 1949, бр. 1491, 1. Безстрашна постъпка.
БЕЗСТРА`ШИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на страх; смелост, храброст. Противоп. страхливост, малодушие. Силата и безстрашието му, проявени тъй неочаквано срещу разбеснелите коне, бяха пленили въображението на тия малки герои. Й. Йовков, Ж, 1945, 229. — Ти с твоето мъжество и безстрашие спаси и мене. Елин Пелин, ЯБ, 148. Но авлигите не се плашеха. Те я нападнаха с такава енергия и безстрашие, че кукувицата се видя принудена да бяга, сподирена от крясъците им. Ем. Станев, ЯГ, 90.
БЕЗСТРА`ШЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безстрашен, смел. Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. — Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
— Друга (остар. книж.) форма: безстра`хлив.
БЕЗСТРА`ШЛИВО нареч. Остар. Безстрашно. Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх / наима се да гони, .. / Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко, / целта му го повдига и волята крепи. Ив. Вазов, Съч. II, 36.
БЕЗСТРА`ШЛИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Безстрашие. Разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства. Ив. Вазов, Съч. XII, 165.
БЕЗСТРА`ШНО нареч. Без страх; смело, храбро. Противоп. страхливо, малодушно. Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. През време на процеса той се държа твърдо и безстрашно. Г. Караславов, Т, 103. Той не беше виждал горски зверове, затуй безстрашно се приближи до тях. А. Каралийчев, TP, 22.
