2. Който създава, носи неприятности, грижи. А пък нему ето че му се не ще вече та-къва белялия работа. Т. Влайков, Съч. III, 229.
— От тур. belali. Друга форма: белалия.
БЕЛЯ`НКА1, мн. беле`нки и беля`нки, ж.
1. Място край река, където жените перат и белят платна; валянка. Пътя им беше над село, / те си минаа сред село, / сред село, край белянката, / дет булки ризи перяа, / дет моми платна беляа. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95. Той се изкачи подир пладне на върха на бърдото, .. Но, какво беше Цвета-новото учудване! По пътя, от чинарите към белянката, .. , съзря сама жена. С кобилица на рамо и метнати дрехи за пране на нея. Ив. Карановски, Разк. I, 41.
2. Събиране на моми и невести край река, за да белят платна (Н. Геров, РБЯ).
БЕЛЯ`НКА2, мн. беленки, ж. Седянка, на която се бели царевица. В стара сиро-машка къща бе свикано заседание .. За прикритие домакинът бе устроил белянка на царевица. Т. Харманджиев, KB, 54. На жътва, на копане лозя и на гроздобер без песни не ся минува, на беленки, на седенки, на тлъки и проч. Г. С. Раковски, П I, 88.
БЕЛЯ`НКА3, мн. беленки, ж. Диал. Белег (в 4 знач.). Бележувай дръво, камен. .. / И пак назад да се врънеш. I По беленки път ще найдеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 100.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЛЯ`Ч м. Остар. Варджия. Един въг-лищар .. Замолил едного беляча (. .) да дойде да му стане другар. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 45.
БЕМО`Л м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нотата, за да означи понижение на звука с половин тон. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, без диези и без бемоли. Св. Минков, РТК, 150.
2. Като прил., неизм. За звук — който е понижен чрез такъв знак. Си бемол. Ми бемол.
— Фр. bemol.
БЕНГА`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек от основното население на Бенгалия (област в Южна Азия, разположена по долното течение на р. Ганг и Брамапутра).
БЕНГА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Бенгалия или до бенгалец. Посрещнахме царски великия бенгалски поет Тагоре. Р, 1926, бр. 231, 2. Едрият бенгалски звяр намерил хранату за достатъчна и осгкавил кучето живо. И. Попов, БНО, 112.
О Бенгалски огън. 1. Химическа смес (от бертолетова сол, сяра и др.), която гори ярко и красиво. — А знаете ли как се лови пъстърва? — питаше Дянко. — Ами как се прави волтова дъга? — пръкъсеаше го Се-мо, —Ами бенгалски огън?. .. Николай слушаше и се учудваше отгде знаят другарите му толкова неща. П. Проданов, С, 127. 2. Ярък разноцветен искрообразен огън, получен от горене на тази смес, който се използува за илюминация. Площадът пред Народния театър, озарен отвън фееричес-ки от разноцветни бенгалски огньове. Ив. Вазов, Съч. III, 245. // Пръчици със специална форма, намазани с тази смес, които се използват предимно за украса и илюминация при новогодишна елха. За елхите има най-различни украшения, бенгалски огън и други типично новогодишни подъръци за деца. ВН, 1959, бр. 2565, 2. Огънчетата на све-щичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, .., а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Пред огледалото се пудреха актьорите,. . Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88.
БЕЛЯ`НКА1
БЕНДИ`САМ. Вж. бендисвам.
БЕНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бенди`сам, -аш, св. и бенди`ша, -еш, мин. св. бенди`сах, св., прех. Диал. Харесвам, одобрявам; беген-дисвам. Снахо льо, Янке, най-малка, / що ни ми ядеш, ни пиеш? / Гозбите ли не бендис-ваш? Нар. пес., СбНУ XLVII, 85. Сино Сто-яне, Стояне, / ти като свириш свирката, свирката в среде хорото, / кове момиче бендиса, / бендиса, сино, хареса? Нар. пес., СбНУ XXV, 77. Мале, мила мале, аз ща да отида, / аз ща да отида по горните села, / по горните села, булче да бендисвам. Нар. пес., СбНУ II, 49. бендисвам се страд. и възвр. ч
БЕНДИСВА`МИ СЕ несв.; бенди`са ми се
св., непрех. Харесвам; нрави ми се, допада ми. Али нешчо се налюти!/ Кому, Маро, .. ? / Белки ти се не бендиса / зетот, Маро, и кукята? Нар. пес., СбНУ XI, 18.
БЕНДИ`ША. Вж. бендисвам.
БЕНЕВРЕ`ЦИ мн., ед. (рядко) беневрек, м. Тесни шаячни панталони в западнобъл-гарската носия, обикн. от бял домашен плат. Коларят, изтегнал се по гръб отгоре, изпънал корем, здраво пристегнат от кълчи-щения учкур на плиткодънните беневреци, спеше с полузинала уста. Т. Харманджиев, КЕД, 82-83. Другият овчар, хлапак на шестнайсет години, с голям рунтав калпак, бели шаячни беневреци и конопена риза, .. , се беше облегнал на дългата си шарена тояга и го гледаше смръщено и присмехулно. П. Здравков, НД, 126. Обул е Рако / сини беневреци, /запасал е Рако /алави пояси. Нар. пес., СбНУ XLIX, 292.
— От нем. Beine ’колена, крака’ и лат. Ьгаса ’гащи’ през гр. рракь
БЕНЕДИ`КТИ`Н, мн. няма, м. Вид френски ликьор, приготвян първоначално от бе-недиктинските монаси. — Баща ми има добри ликьори, .. — И бенедиктин, и мараскин. П. Спасов, ХлХ, 352. — Хай наздраве, да е
БЕНЕДИ`КТИ`Н
