човече. Подмазва се пред Станкулов. М. Марчевски, П, 266. Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора. Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпатична — поне на пръв поглед. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7.
2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички. В. Геновска, СГ, 127. Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
3. Който не е насочен към точно определена личност. Безлично критикуване.
4. Грам. При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. Безличен глагол. Безлично изречение.
БЕЗЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; без личност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.
2. Безличен човек. Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.
БЕЗЛИ`ЧНО. Нареч. от безличен. Пише безлично. Глаголът в това изречение е употребен безлично.
БЕЗЛИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безличен.
БЕЗЛУ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. През който няма лунна светлина, не свети луна. Нощта бе безлунна, облачна и почти непрогледно тъмна. П. Вежинов, НС, 141. Над притихналото село бързо и неусетно припадаше дълбока, безлунна вечер. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 175.
2. За небе — на който не свети луна. Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове. Ст. Дичев, ЗС I, 414. Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо. А. Страшимиров, А, 224.
БЕЗЛУ`НИЕ, мн. няма, ср. Период, през който няма, не се вижда луна. Само при безлуние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16. Наистина те бяха пресметнали безлунието, преди да тръгнат. П. Вежинов, ДБ, 212.
БЕЗЛЮ`БНИЦА ж. Диал. Мома, която няма либе. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. СбВСт, 293.
БЕЗЛЮ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв. Б. Шивачев, ПЮА, 39. Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Й. Йовков, Разк. I, 5.
2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. Дворът беше безлюден. Станкул се огледа насам-нататък, не видя човек. Ст. Марков, ДБ, 66. Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. Й. Йовков, Разк. I, 47. Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константиноз, ППГ, 299.
БЕЗЛЮ`ДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Безлюдност. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците* да напуснат селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 144. Но кой беше той, аз не съобразих веднага, защото странните произшествия през деня, вечерната тишина и безлюдието на улиците ме заставиха да схващам нещата не чрез сетивните си органи, а чрез вътрешните си чувства. С. Чилингиров, ХНН, 114. А в селото е глухота, мъртвило. / Да би останал в хладна механа, / безлюдието би те задушило — / по-душно от самата мараня. Бл. Димитрова, Л, 63.
БЕЗЛЮ`ДНО нареч. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма люде, хора; пусто, празно. Безлюдно и пусто беше навред. Й. Йовков, ЧКГ, 274. Но около нас бе така тихо* и безлюдно, сякаш по някакво чудо на земята бяхме останали живи само ние. П. Вежинов, ЗНН, 126.
БЕЗЛЮ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът. Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност. Т. Харманджиев, КЗ, 42.
