Page:RBE Tom1.djvu/575
да служа на царицата, да бдя над нея. Ив. Вазов, Съч. XX, 124. Минка Хаджиева напусна учителството и стана незаменима помощница и съветница на своя племенник .. Ако не бе тя да бди над Ралевите дела, стопанството не би се така разраснало. О. Василев, Т, 9. Жената, докато е еще малко момиче, има свята длъжност да ся учи, да работи, да ся занимава непрестанно; .., а когато стане майка да бди с ревност над възпитанието на децата си. П. Р. Славейков, Р, 7. Той [епископът] е трябало да бди за редът и благоустойството във всичката област. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51. бди се безл. Да се варди и бди да не би да са смесят холерически материи с водата, която е за пиене. Знан., 1875, бр. 5, 70.
БЕ частица Разг. 1. При обръщение или самостоятелно. За изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение. — Какво има? Какво се карате? — .. — За мерата, бе дядо Герге. Гледаме кой колко добитък има. Й. Йовков, ПГ, 33. — Я да видим вашия юнак .. — пристъпи към леглото на болното момче докторът. — Ти учиш ли се, бе момко? Г. Караславов, СИ, 26. Наблизо се чуха тихи стъпки — .. — Хей, кой там? —* скочиха двамина от грънчарите. — Аз съм, бе, аз съм. .. — Тукашен съм. А. Каралийчев, СР, 35. Като ма питаш, мамо бе, да кажа, да та не лъжа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 141. • В съчет. а бе. За усилване на обръщението. — А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. Ал. Константинов, БГ, 13. —А бе, видя ли кадрото на Тарилйома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64.
2. Обикн. при обръщение или самостоятелно. За усилване с отсянка на фамилиарност; а) При потвърждаване, съгласие, одобрение. — Да бе, Друме — присъединиха се и други .. — Ако Сърбия се разбере с Турция, тогава ние накъде? Ст. Дичев, ЗС I, 233. — Аз ще седна до нашия доктор... — Бива, бе жена! Сядай, където искаш. Д. Ангелов, ЖС, 27. — Вярно бе, може ли сватба без песен? — подема друг. Св. Минков, РТК, 147. — Ще черпя бе, ще черпя! — обръщаше се той към хората, които бяха се насъбрали около него. Елин Пелин, ПР, 92. — Бе добре, че се намери този човек. Да има кой да работи. Й. Йовков, ЖС, 38. • В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли — така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. б) При желание, подкана, увещание, заповед. — Искам да походя, бе дядо, — настоя плачливо Монката. Елин Пелин, Съч. II, 35. — Бе чакайте и другия, — каза Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. — Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало, наш човек е. Г. Караславов, Избр. съч. I, 192. Че трайте си, бе хора,* гледайте си сиромашийката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Отведнъж като съгледа човек сред добитъка, току извика: — Ей, махни се оттам, бе! Ст. Даскалов, БМ, 266. — Ела по-близо, бре, проклетнико! Гледай го какъв е… Бе пристъпи! Й. Йовков, ЖС, 218-219. в) При задоволство, възхищение и др. — Браво, бе Соколов, бабанка си! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10. — Бе брате, що едни ниви станали, да им се ненагледаш. Й. Йовков, ВАХ, 196. г) При учудване, изненада, недоумение и др. — Па много си израсъл, бе сине! Какъв мъжага си станал! Д. Ангелов, ЖС, 151. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да го не удари, — извика друг един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. — Бре,че голямо нещо що… У, то цяла мечка бе! Й. Йовков, ВАХ, 126. — Който го е съчинил — ум бе, ум ти казвам… Г. Караславов, СИ, 59. — Но какво ще правите с мене, бе хора, какво искате? — тревожно запита старецът. X. Русев, ПС, 34. • В съчет. а бе. д) При възражение, неодобрение, укор, закана. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Ем. Станев, ЯГ, 44. — Бе, той бяга от хората като заек, а ти — плашел жените! — смъмри го кротко Геньо. Г. Караславов, СИ, 23. — Бе вий твърде хладнокръвно гледате на тази грозна смърт. В. Друмев, НФ, 105. — Няма ли вече закони в тая страна бе, джанъм. А. Гуляшки, МТС, 331. „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби!“ Й. Йовков, ВАХ, 199. • В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие, .. А бе човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек… Ив. Вазов, СбНУ II, 34.
3. Като съотносителен съюз (повторен към всяка част или към всяко изречение бе … бе). За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения* в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — за усилване на недоумение, изненада и др. от многото действия, факти при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бре… бре, и… и, ту… ту, а… а. — Бе дружество основахме, бе реч държахме, бе не знам какво. Й. Йовков, М, 115. Бе туй било, бе онуй било, доде да се разбере, ето че заповед доди в селото. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 43. Бе двор, бе къща, всичко се почисти и подреди. △ Бе да дойда, бе да не дойда, най-сетне реших и тръгнах. • В съчет. а бе.
БЕАТИФИКА`ЦИЯ ж. Църк. В католическата практика — тържествено посмъртно провъзгласяване на някого за блажен. Тази беатификация беше трета поред за тазгодишната зима в Буда. Д. Добревски, БИ, 157.
— От лат. beatus ’честит, блажен’ + facio ’правя’ през фр. beatification.
БЕ`БЕ, мн. -та, ср. Малко дете, непроходило още; пеленаче. Притвори очи и се пренесе
