Page:RBE Tom1.djvu/559
на своите наследници, след като беше заставена да се оттегли. Б, бр. 455, 1.
◇ Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от батака някого. Разг. Помагам на някого да оправи обърканото си положение, затрудненията си. Пари той не можеше да намери отникъде — .. и дойде при мене, аман-заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев, ИК II, 94.
Не си оставям магарето в батака. Разг. Умея да се справя добре с всяко затруднено положение. Бай Захари вика: „Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш. Хем кръстник си значи, хем зевзек, дето на зевзеците пари за водата взема!“ Бай Захари, той, не си оставя магарето в батака… Д. Бозаков, ДС, 92.
— Тур. batak.
БАТАКЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена батакчия; длъжница.
БАТАКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до батакчия и до батак (в 3 знач.). Ето, .., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. За отмъщение разговорът ни веднага насочи стрелите си срещу Даулов, срещу „батакчийските тефтери“ в неговата кръчма. Д. Бозаков, ДС, 91.
БАТАКЧИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Разг. Проява, състояние на батакчия; задлъжнялост.
БАТАКЧИЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Батакчийство. — Не! Най-напред плаща! Протегнах глава и той ми шибна една плесница. — Ха гледай сега! Не ми е за парите, ама не искам още мънички да се учите на батакчилък. Т. Белев, ПЕМ, 32.
— От тур. batakçılık.
БАТАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Длъжник, който не плаща навреме, влачи дълга си. — Та нали тая циганка те докара дотук. .. Нали тя те направи батакчия… Да си не плащаш борчовете по два месеца. Т. Харманджиев, KB, 477. — Дай ми още един франк на заем, бе!… Ти си батакчия!… Ал. Константинов, БГ, 69.
— От тур. batakçı.
БАТА`Л неизм. прил. Диал. 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. Това лозе е батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
2. Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. — В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нов, … руски. .. Ст. Даскалов, БМ, 9. Стока батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
3. За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. Той е по-разбран. Но… тежък… Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват. БД, 1962, 66.
4. Който е с груба външност, безформен. Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося! △ Момичето не е грозно, но краката му са батал.
— От араб. през тур. battal.
БАТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Изк. За произведение на литературата и на изобразителните изкуства — който изобразява военни събития. Напоследък излезнаха редица художествени произведения — романи, записки, спомени и т.н. с батални (бойни) епизоди от въоръжената антифашистка борба. С, 1955, кн. 1, 185. Изложените в залата .., картини, скулптури и графики с военна и революционна тематика, .., представляват един забележителен скок в развитието на нашето батално изкуство. ВН, 1959, бр. 2523, 4. Батален сюжет. Батален жанр. Батална сцена. Батална тематика.
— От фр. bataille ’битка’.
БАТАЛИ`СТ м. Изк. Художник или писател, който разработва батални сюжети. Може би тук е необходима четката на един баталист, защото полето напомня триумфална победа: човекът събира плодовете така, както се събират военните отличия на една победена в сражение армия. Й. Радичков, ПЦ, 77.
— От фр. bataille ’битка’.
БАТА`ЛИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Битка, сражение.
— От ит. battaglia.
БАТАЛИ`Я неизм. прил. Диал. Батал (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАТАЛЬО`Н м. 1. Воен. Част от полк или бригада, съставена от няколко роти; дружина. Батальоните и взводовете измираха до последния човек, но не отстъпваха. П. Вежинов, BP, 120. Парашутен батальон. Танков батальон. // По време на партизанското съпротивително движение у нас (1941-1944 г.) — част от бригада, съставена от няколко чети. Венко, негов другар, командир на батальон, бе заминал към Искър заедно с останалите партизани от тяхното село. В. Андреев, ПР, 125. Бригадата се построи по батальони и тръгна пак в колона по един. Сл. Трънски, Н, 611.
2. В бригадирското движение — част от строителна бригада. Отрядът е една част от батальона. Батальонът е свързан с бригадата, а бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец. Г. Караславов, ПМ, 24.
— От фр. bataillon. — Друга форма: баталио`н. — В-к Цариградски вестник, 1861, бр. 17.
БАТАЛЬО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. 1. Воен. Прил. от батальон. Третият изстрел докара батальонния командир. С. Северняк, ВСД, 177. Батальонна подготовка. Батальонна поща.
