2. Като същ. батальонният м. Разг. Командир на батальон. И те обаждат на батальонния, батальонният води лекар, лекарят го преглежда внимателно и намира, че Бозев е сериозно болен от пневмония. Г. Караславов, ПМ, 105.
БАТАЛЯ`САМ. Вж. баталясвам.
БАТАЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; баталя`сам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Непрех. За неодушевени предмети — излизам от употреба, ставам батал (във 2 знач.). В онова време тези воденички вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега, когато се изкорениха всичките околни .. гори, и пороите заринаха .. реката, и водениците баталясаха. Ц. Гинчев, ГК, 321. Вехтите облекла баталясаха, та излязоха нови. Н. Геров, РБЯ I, 27.
2. Прех. Правя нещо да стане батал (във 2 знач.), като го напускам, изоставям (Н. Геров, РБЯ).
БАТАЛЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от баталясвам.
БАТАРЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни. 1. Воен. Прил. от батарея. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Ив. Мартинов, ДТ, 257. Батарейно учение.
2. Като същ. батарейният м. Разг. Командир на батарея. Последните войници също потвърдиха, че батарейният е назад. Л. Стоянов, X, 79. Щом батарейният застанеше пред строя, „дядките“ ставаха други — редиците се опъваха, силите се напрягаха, занятието завършваше добре. В. Ченков, ПС, 89.
БАТАРЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Рядко. Войник от военна единица батарея. А пък пистолета аз ще му пратя утре други ден с батарейците… П. Вежинов, НС, 266.
БАТАРЕ`Я ж. Воен. 1. Бойна единица от артилерията или ракетните войски, снабдена с няколко оръдия или ракети. От София пристигнаха нови части от юнкери, войници-отпускари и една батарея германска артилерия. К. Петканов, МЗК, 269. Той разказва повече за интимния и домашен живот на батареята, отколкото за село. Й. Йовков, Разк. I, 52.
2. Няколко артилерийски оръдия на позиция като част от фронтовата линия. На една височина беше излязла на позиция една наша скорострелна батарея. Виждахме как блясваха зад скалите огнени светкавици, последвани от оглушителни* гърмежи. Й. Йовков, Разк. II, 158. Без да разберем, навлязохме в района на зенитна батарея. Ж. Колев, ЧБП, 78.
— От фр. batterie през рус. батарея.
БАТА`Т м. 1. Едногодишно увивно тропическо растение, вид картофи, които се отглеждат заради подземните им сладки хранителни грудки; сладък картоф. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе, .., батати, банани. К, 1963, кн. 2, 5.
2. Обикн. мн. Грудките на това растение като хранителен продукт. В един ъгъл димеше загаснал огън, на който негрите-роби навярно бяха пекли банани, батати и таро. Гр. Угаров, ПСЗ, 102.
— От исп. batata.
БАТА`ЧАНИН, мн. бата`чани, м. Човек, който е роден или живее в Батак, селище в Западните Родопи; батаченец. Когато мнозина от батачани и перущенци вървяха към ятагана и дръвника, те знаеха къде отиват. К. Странджев, ЖБ, 7. На всички почти батачани едничкият и изключителен поминък е от гората. Пряп., 1903, бр. 81, 4.
БАТА`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Батак. След няколко дни стана един вид митинг пред портите на д-р Чомакова от бежанците жени перущенки и батачанки. К. Странджев, ЖБ, 29.
БАТА`ЧЕНЕЦ, мн. -нци, м. Батачанин. „Не паднала духом, тя [Кина Кънчева] окуражавала русенци с думите: „По-добре да измрем като батаченци, но живи няма да се дадем на турците!“ Н. Ферманджиев, РХ, 241.
БАТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Батак. Срещу Батак действували башибозушките банди на Ахмед Барутанлията. С помощта на баташките чорбаджии той измамил въстаниците да напуснат удобните си позиции и влязъл в селото. Ист. X-XI кл, 1965, 162. И тази [перущенска] сграда като баташката църква е превърната в мавзолей на героите от Априлското въстание. Ст. Михайлов, БС, 238. Баташка река.
БА`ТЕ, -то, мн. -вци, м. 1. Обикн. като обръщение — по-стар брат; батко, батьо. — Бате — каза бедният гост на вавилонския владетел, — аз съм твоят по-малък брат. А. Каралийчев, ТР, 78. Чуваше в себе си гласа на сестра си, която днес беше викала отвън: „Бате, покажи се да видим, че си жив.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 550. В стаята ме чакаше бате. Л. Михайлова, Ж, 159.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува, пошегува се и с мене. Елин Пелин, Съч. III, 121.
БА`ТЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бате, който се отнася до бате или е свързан с бате; батков, батьов. Тази книга е батева. Ще взема батевия занаят. Облякох батевите дрехи. Те бяха батеви приятели. Дойдох за батевата сватба.
2. Като същ. Обикн. членувано батев(ият)
