Подир Великден аз присъствах в Мариинската на „Фауста“, а после на феерическия балет „Жизел“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 155.
4. Културна институция, учреждение или част от институция, където се осъществява, ръководи изпълняването на този вид сценични произведения. Откриха театралния си сезон хърватската драма, опера и балет в Риека с постановките — комедията „Чарловата леля“ от Томас, оперетата на Паул Абрахам „Цветето от Хавай“ и балета „Охридска легенда“ от Христич. Т, 1955, кн. 11, 38.
5. Само ед. Състав от професионални изпълнители на произведенията на това изкуство. Балетът на Софийската опера.
— От фр. ballet.
БАЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балет. Никога в живота си не съм танцувал, даже когато жена ми се увличаше по балетното изкуство. К. Калчев, ДНГ, 14. Младежите изчезнаха и в това време момичето дръпна някакъв цип на роклята, в миг се освободи от нея и остана полуголо в балетен костюм. Почна да танцува. Г. Велев, КВА, 144. На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка сатир, .. Около него разхвърлени декоративни скици на театрални типове и една голяма фотография на балетна група. О. Василев, Т, 207-208. С усмихнати очи попита: — Имали сте познати в балетното училище? Н. Кирилов, ПД, 156. Балетна музика. Балетен спектакъл. Балетна постановка. Балетен ансамбъл.
БАЛЕТИ`СТ м. Специално школуван, професионално подготвен танцьор, който участва в балет; балетен артист. Балетистите Кузманов, Средногорски и Генедиевич и балерините Гаева и Баева ще покажат изкуството си в космически балетни откъси и пантомими. П. Незнакомов, СНП, 165.
БАЛЕ`ТМАЙСТОР м. Постановчик на балетно представление. Фокин, балетмайсторът умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.
— От нем. Balletmeister.
БАЛЕ`ТМАЙСТОРКА ж. Жена балет-майстор. Постановчик на балетите е балетмайсторката на Софийската народна опера Н. Кираджиева. ВН. 1964, бр. 3884, 2.
БАЛЕ`ТНО. Нареч. от балетен.
БАЛЗАМИ`НА ж. Двусемеделно тревисто градинско растение с назъбени листа и големи червени, розови, жълти или бели неправилни цветове; каначка, каначичек. Balsamina hortensis. Балзамина, или както се нарича още каначичек, е едно разкошно цвете. Г, 1906, бр. 6, 89.
— От гр. βάλσαμον ’балсам’.
БАЛЗАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам. Тие [египтяните] измислиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи. Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се страд.
БАЛЗАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамирам и от балзамирам се; балсамиране.
БАЛЗАМИРО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар.* Балсамирам; балзамиросвам. Като видя Йосиф, че умря баща му, пада на тялото му, оплаква го много. После заповяда да балзамироват мъртвеца и тъй с братята си и с множество египтяни пренесе го в Ханаанската земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 36. балзамировам се страд.
БАЛЗАМИРО`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамировам и от балзамировам се; балсамиране. Те имали три способа за балзамироването на телата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24.
БАЛЗАМИРО`САМ. Вж. балзамиросвам.
БАЛЗАМИРО`СВАМ, -аш, несв.; балзамиро`сам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам; балзамировам. За да би им оцелели телата целокупни, кога умирал някой, балзамиросвали му тялото. Й. Груев, КСИ (превод), 4. балзамиросвам се, балзамиросам се страд.
БАЛЗАМИРО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамиросвам и от балзамиросвам се; балсамиране, балзамироване.
БАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо на големи вързопи, на бали. — Тук, в града, ние имаме само десетина войници, които балират сено в училищния двор — предупреди военният комендант. — И те са стари, болнави. Г. Караславов, ОХ II, 218. Възхвала и на овчарите, пък и на ония, които балираха сламата. Ст. Станчев, HP, 200-201. Балирам тютюн. балирам се страд.
БАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от балирам и от балирам се. Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране. Д. Цончев, ЛВ, 29. Балиране на тютюн. Балиране на сено.
БАЛИРОВА`Ч м. Работник, който прави нещо на големи вързопи, на бали. Балировач на сено. Балировач на тютюн.
БАЛИ`СТА ж. Истор. Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометката, а прашката — балистата — каменометката.
