балдахинов. Пред тях като някакъв приказен дворец се издигаше красиво здание, .. Дори и тротоарът пред входа беше застлан с персийски килими, над които се спускаше балдахинен навес. Ал. Бабек, МЕ, 116.
БАЛДАХИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балдахин, който е като балдахин. Както коридорите, така и стаите [в хана] имат балдахинови и кръстати сводове. Ст. Михайлов, БС, 112.
БАЛДЪ`ЗА ж. Сестра на съпругата по отношение на съпруга. — Всеки я знае, че теб е сестра, а мене ще се пада балдъза… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 124. Госпожа Бонка имаше в града по-малка сестра, женена за търговец .. И баджанакът, и балдъзата бяха весели, общителни. Г. Райчев, ЗК, 43. Лимончев прибрал тъща си и балдъза си в София. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. Я имам колан да кова, / лейни менгюше да леа, / на имам жена хубава, / а балдъза по-хубава — / не смеа да ва заведа! Нар. пес., СбНУ XLIV, 477.
— От тур. baldız.
БАЛДЪ`ЗИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от балдъза.
БАЛДЪ`ЗКА ж. Умал. от балдъза; малка, млада балдъза. Тук случаят ме запозна със смилянския учител Мехмедемина, .., който беше току-що преживял една драматична случка със своята балдъзка. Н. Хайтов, ПП, 146.
БАЛДЪ`ЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балдъза; балдъзка. Добрият наш Иванчо, като са видя оженен, прибран в къщи, като синките хора: при помайчима, при побащима, при млада хубава булка, при две хубави балдъзчета, сякаше себе си ни на небето, ни на земята. Ил. Блъсков, ПБ П, 50. Аз зная Иван де оди, / де оди и коя люби: / долу ми у долня маала, / за булиното сестриче, .. / за батюото балдъзче. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 70.
БАЛДЪ`Р м. Диал. По-дебелата част на крака между коляното и ходилото; прасец. Джевдет беше облечен със сирмяни синьо-гълъбови потури, .. Под коленете беше подвързан с червени копринени коланци, .., от които висяха по две пискюлчета до сред балдърите на двата му крака. Ц. Гинчев, ГК, 375-376.
— Тур. baldir.
БАЛДЪРА`Н м. Диал. Название на различни видове бурени с високо кухо, коленчесто стебло, напр. бучиниш, шушана, цволига. Промъкна се през изсъхналите, високи човешки ръст стъбла на балдърана и приближи светлото задно прозорче. П. Славински, ПЗ, 154.
— Тур. baldıran.
БА`ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бал1. Бален салон. Бален тоалет. Бална рокля. Бални танци.
БА`ЛЕН2,* -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от бало. Само собствениците на дюкяните стояха пред тесните вратца, оглеждайки окачените под навеса потури и шалвари, .., къси градски аби и чепкени или черни балени дрехи с много редове гайтани. А. Христофоров, А, 117.
БА`ЛЕН3, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Тъжен, тежък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛЕ`НА ж. 1. Дълъг плочообразен рогов израстък в устата на кита, който се спуска от горната челюст. Зъбите в прадедите на кита са изчезнали, защото са били заместени от балените, с които китът процежда водата и гълта дребните животинки, без да ги дъвче. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
2. Остар. Кит. Те [камчатците] страстно обичат маста от балена. С. Бобчев, ПОС (превод), 213.
3. Остар. Банела. Корсажът бил стегнат и опнат на балени. Б. Божиков и др., ИО, 39.
— От фр. baleine.
БАЛЕ`НОВ, -а, -о,* мн. -и. Остар. Прил. от балена (във 2 знач.); китов. От тук [Гренландия] те изнасят баленово масло, лисичи кожи и морски крави. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.
БАЛЕНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Груба дреха от бало. „А бре, Велине, ти докога ще влачиш тия баленяци? Няма ли за тебе селкооп, няма ли градски дрехи?“ Кр. Григоров, ПЧ, 67.
БАЛЕРИ`НА ж. Специално школувана танцьорка, която участва в балет; балетна артистка. Картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват. Ал. Константинов, БГ, 9-10. Ръководител на балета е познатата хореографка и балерина Ана Воробьова. Т, 1954, кн. 1, 62. Прима балерина.
— Ит. ballerina.
БАЛЕ`Т м. 1. Сценично танцово изкуство, създадено върху основата на драматургически замисъл, музика, хореография, пантомима и изобразителни изкуства (костюми, декори), изпълнявано от специално подготвени танцьори. Връзката на Гуатми с Юга го доведе близо до културата на Африка с нейната класическа скулптура и балет, сродни с китайските. Г. Белев, КВА, 256. Експерт отличен той [героят] е по балета, / и с вкус изпитан вече, строг и хитър. Ем. Попдимитров, СР, 83.
2. Отделно произведение от този вид изкуство. Музиката на балета „Нестинарка“ е създадена от Марин Големинов.
3. Сценично представление, на което се изпълнява произведение на това изкуство. През велики пости оперите са затворени.
