пушки за водене на ръкопашен бой; щик. Доброволците победиха и тая преграда, изпъкнаха запъхтяни под насипа, на който стърчаха четирите топа на батареята и устата на хиляди пушки с дългите байонети. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Ала френските постове вдигнаха пушките си и преградиха пътя ми с голите си, стоманеносиви байонети. Кр. Белев, РСК, 29. Жандармите изтеглят саблите си, солдатите насочват решително байонетите си в тълпата и успяват да я задържат да не нахлуе заедно с нас в хана. К. Величков, ПССъч. I, 53. Мислимо ли е да се противостои с камъци и дървета против султанските челичени байонети, .. и против видинските ятагани? З. Стоянов, ЗБВ III, 340. Аз се спуснах като стрела, преварих го, и с едно замахваше на пушката си челнах неговата .. ръгнах го с байонета си, кръв рукна из раната. Китка, 1887, кн. 5, 3.
2. Техн. Съединяване, свързване на машинни детайли, от които единият е с прорез и се завива върху другия, който е изпъкнал.
— Фр. baionette.
БАЙОНЕ`ТА ж. Остар. Байонет. Ний, най-сетне, станахме жалка жертва на вътрешни едни раздори и смутове, при които грозната байонета се обръщаше не вече срещу неприятеля, както това би трябвало да бъде, а срещу брата и бащата. БН, 1895, бр. 26, 1.
БАЙОНЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до байонет. Байонетен връх. Байонетно острие.
2. Който се извършва по начина, по който се съединява байонет с цевта на пушката. Байонетна връзка.
3. Техн. Който се отнася до машинни части и др., които се съединяват с байонет (във 2 знач.). Байонетен болт. Байонетна лампа.
БА`ЙПАС м. 1. Техн. Спомагателен вентил за изравняване на налягането от двете страни на клапа при паропровод с високо налягане.
2. Мед. Метод в гръдната и сърдечната хирургия за осигуряване на изкуствено кръвообращение чрез специален апарат при изключване на сърцето и белия дроб от кръвната циркулация.
3. Мед. Специална тръбичка, която се поставя хирургически като обходен път за преминаване на кръвта от артерия към сърцето, за да се заобиколи увреден или запушен участък от кръвоносния съд.
— Англ. by-pass.
БАЙРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Остар., сега простонар. Знаме; пряпорец. Върху бай Петровата топола, .., се ветрееше червено знаме с петолъчна звезда .. — Ти ли си развял оня байрак? А. Каралийчев, СР, 16. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Ив. Вазов, Съч. XXV, 133. — Девер си ми, Кире. И да остарееш, пак ще ти целувам ръка. Ти си ми носил байрака на сватбата. И. Петров, MB, 185. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо, / и с саби-змии на кръстът. Хр. Ботев, Съч., 1929, 7. Развивай байрак / ти, наш млад войводо! / Разперяй криле, / драга нам свободо! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 178.
2. Остар. и диал. Въстаническа чета, бойна дружина. Откъм Сърбия нашите момчета са нахлули вече с дванайсет байрака. Л. Стоянов, Б, 176. Чувайте, мало й голямо / как е Тодорка довела / дор три байрака с хайдути. Нар. пес., СбГЯ, 32. На чердаци седи йеница девойка, / .., / през пенджури гледа към поле широко, / де са бие Павел с три байрака турци, / три байрака турци яничаре. Нар. пес., СбНУ XIV, 73.
◇ Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен, отказвам се от борба или усилие за нещо. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е изкарал сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107.
Забивам / забия (побивам / побия) байрак някъде. Разг. Обикн. за бойна чета, дружина — установявам се някъде. Прибирането на даалите засили слуховете, че русите са стигнали до Балкана и че скоро ще забият байрака на Икисчийте. К. Петканов, П, 74. Нашата хвърковата чета беше побила байрак на върха на могилата. З. Стоянов, ЗБВ II, 76.
Отивам / отида (ходя) под байрак. Остар. Включвам се във въоръжена борба; въставам. — Какво гледаш бе, папуняк, и ти ли си на нейния ум, и ти ще ходиш под байрак? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18.
Развявам / развея байрак<а>. Разг. Вдигам бунт; въставам. — Нещо става, брате .. Нещо .., я чета да е навлязла, я… Да не са развели пък нейде байрака, а? Ст. Дичев, ЗС II, 718.
Развявам / развея байрак <а си>. Разг. 1. За жена — развратнича. — Безсрамница! Баща й лежи, умира, а тя развяла байрак из село! К. Петканов, МЗК, 117. 2. Постъпвам в противоречие със законността, върша своеволия. — Вярно е, че мнозина плещят по адрес на другаря Чолчев… Защо? Защото Чолчев държи на дисциплината в организацията и не прощава никому. И още, защото не си поплюва спрямо фашистите, не им дава да си развяват байрака. Ем. Манов, ДСР, 138. 3. Ходя, бродя от едно място на друго; скитам. Аз съм човек градинар, дето се вика. Тук в село съм захванал занаята, ама съм скитал къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, AЗ, 43.
Свивам / свия байрака. Разг. Прекратявам борбата или усилията за нещо. Хайдутите свили байрака и слезли да дирят подслон за през зимата. Й. Йовков, СЛ, 181.
Свиквам / свикам под байрак. Остар. Организирам за въоръжена борба.
— Тур. bayrak. Друга (диал.) форма: байря`к.
