Page:RBE Tom1.djvu/641
БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп. И. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324-. Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.
2. Остар. За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек, Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.
— От рус. беспорядочньти`. — Други (остар.) форми:
безпоря`дочен, безпоре`дъчен.
БЕЗПОРЯДЪЧНО. Книж. Нареч. от безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. Ето, намираме се на пчелина лятно време.. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха. Б. Бижев, СП, 36-37. Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията. X. Русев, ПС, 74-75.
— Други (остар.) форми: безпорядочно, безпорядъчно.
БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпорядъчен.
— Други (остар.) форми: безпорядочност, безпорядъчно ст.
БЕЗПОСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не следва ощюделена посока. Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг. А. Наковски, БС, 96. Безпосочно движение.
БЕЗПО`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.
з. Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от
41 Речник на българския език, т. I обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.
— От рус. беспочвеннми`.
БЕЗПО`ЧВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. Изтръгнато из недрата на народа, .. , това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.
БЕЗПО`ЧВЕНО нареч. Книж. 1. Необосновано, неаргументирано. Не може да се критикува така безпочвено. 2. Рядко. Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено. Ст. Грудев, АБ, 158.
БЕЗПОЧИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочи-вни. Ст. Дичев, ЗС I, 452. 2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. Потери, засади, безпочивни кървави сражения. Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — /на безпочивен труд тогаз ще се отдам! К. Христов, Избр. ст, 95.
БЕЗПОЧИ`ВНО. Рядко. Нареч. от безпочивен.
БЕЗПОЩА`ДА ж. Индив. Безпощад-ност, жестокост. Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / От-кърмяй дух на оезпощади, J духът на ангел и на лъв! Т. Траянов, ББ, 39.
БЕЗПОЩА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява милост, сниз-хождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва. Т. Монов, СН, 51.5 боя човек е безпощаден, но не жесток. В. Андреев, ПР, 198. — Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората. Д. Димов, ЖСМ, 55. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. П. К. Яворов, Съч. I, 58. 2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Безпощадна борба. Безпощадна критика.
БЕЗПОЩАДНО нареч. 1. Без пощада,
БЕЗПОЩАДНО
