1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. — На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си. Р. Белчев и др., КБС, 60. Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане. К, 1963, кн. 4, 22. От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло, .. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо. К. Константинов, Избр. разк., 62.
2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията. А. Гуляшки, СВ, 201. Завързвам масата на багажника на лека кола.
БАГАИ`Н м. Истор. 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред.
2. Лице с такава титла. В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! Й. Вълчев, СКН, 54.
— От тюрк. bağayn.
БАГАИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багаин. — Добета прие багатурска целувка, а после и багаинска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 152.
БАГАТЕ`ЛА ж. 1. Остар. Дребна незначителна вещ, дреболия. Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче / и дребни сечива / .. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва. Цв. Ангелов, СГ, 32.
2. Муз. Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано.
◇ Събирам си / събера си багателите. Остар. Махам се, отивам си, напускам някое място.
— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860.
БАГАТЕ`РИИ мн., ед. (рядко) багате`рия, ж. Простонар. Неща, работи. — А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек? А. Мандаджиев, ОШ, 51.
◇ Вдигам си / вдигна си багатериите. Жарг., обикн. пренебр. Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място.
— От ит. bagattella.
БАГАТУ`Р м. Истор. 1. Прабългарска благородническа титла. — Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударен със страничен размах на ромейски меч. Й. Вълчев, СКН, 168.
2. Лице с такава титла. — Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце? А. Гуляшки, ЗВ, 347.
БАГАТУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатурско звание.
БАГДАДКИ`НЯ ж. Само в съчет.: Пушка багдадкиня. Нар.-поет. Вид дълга пушка. Макар немам силен селях / .. тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак. Нар. пес., СбВСт, 154.
БАГДА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен халифат). Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си. Й. Йовков, Разк. III*, 168. Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди. Ц. Гинчев, ГК, 376.
БА`ГЕР м. Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. Големият багер, .. , започна изкопите. Никула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош. Н. Каралиева, Н, 161. Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери. Геогр. X кл., 85. Многокошовите багери са самоходни земекопни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток. Д. Христов, СПМ, 149. Роторен багер.
— Нем. Bagger.
БА`ГЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от багер; багеров. Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.
БАГЕРИ`СТ м. Работник специалист, който управлява багер. Вчера следобед багеристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса. НА, 1959, бр. 3439, 1.
БАГЕРИ`СТКА ж. Работничка специалистка, която управлява багер.
БА`ГЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от багер; багерен. Багерови части.
БАГЕ`Т м. Багета. Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и несполучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет. Отеч., 1978, кн. 3, 37.
БАГЕ`ТА ж. 1. Спец. Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи.
2. Спец. Тесен орнамент (бродерия, плетеница
